Интервенция [bg]

— Благодаря, шефе.

— Тръгваш ли си?

— Не, просто слизам от време на време да отключа и заключа колелото си.

— Все се майтапиш! — каза Бингам. Тъй като вече добре познаваше Джак, не се обиждаше така, както навремето, когато Джак започна работа в Патологическия. — Предполагам не си се уговорил да обядваш с някой приятел — мануален лечител.

— Предположението ви е напълно уместно — каза Джак. — Няма да се срещна нито със специалист по акупунктура, нито с хомеопат, нито с билкар. Ще обядвам с един божи лечител. Архиепископът на Ню Йорк току-що ми звънна и ме помоли да обядвам с него.

Бингам избухна в смях.

— Не мога да не ти го призная. Отговорите ти са находчиви. Както и да е, карай внимателно, а ако трябва да съм честен — бих искал да не се движиш с велосипед. Винаги се ужасявам, че някой път може да те внесат тук с краката напред. — Като продължаваше да се усмихва, Бингам се обърна и тръгна към вътрешността на Центъра по патология.

Джак се насочи към Медисън, свежият въздух го ободри. След петнайсет минути стигна до ъгъла на Петдесет и първа улица.

Резиденцията на архиепископа се открояваше на фона на съседните модерни небостъргачи — скромна, по-скоро строга триетажна каменна къща, покрита с плочи. Прозорците на долните етажи бяха с тежки каменни решетки. Единственият признак на живот беше белгийската дантела, която се показваше зад няколко от зарешетените прозорци.

Като заключи колелото си заедно с каската, Джак изкачи гранитното стълбище и дръпна блестящата месингова камбанка. Не чака дълго. Заключалката изтрака и тежката врата се отвори навътре, разкривайки висок, слаб, червенокос свещеник, най-отличителната част върху лицето на който беше подобният на брадавица нос. Мъжът беше облечен в черен костюм и твърдо колосана старомодна бяла свещеническа яка.

— Д-р Степълтън? — попита свещеникът.

— Да, същият — каза Джак небрежно.

— Името ми е отец Малони — произнесе свещеникът, отстъпвайки встрани.

Джак влезе. Усети някаква враждебност в обкръжението. Отец Малони затвори вратата след него и каза:

— Ще ви придружа до частния кабинет на Негово Високопреосвещенство. — Той тръгна, принуждавайки Джак да тича няколко стъпки, за да го настигне.

Звуците от натоварения трафик на Медисън авеню бяха изчезнали зад тежката входна врата. Единственото, което Джак чуваше, освен тиктакането на стария часовник, бяха стъпките им по силно излъскания дъбов под.

Отец Малони спря пред една затворена врата. Когато Джак застана до него, свещеникът я отвори и отстъпи, за да позволи на Джак да влезе.

— Негово Високопреосвещенство ще ви приеме веднага — обяви той и затвори тихо вратата.

Джак огледа спартански обзаведената стая, която миришеше на почистващ препарат и восък за под. Единствената украса до един малък кръст, закачен на стената над античен молитвен стол, бяха няколко рамкирани официални снимки на папата. Освен молитвения стол, мебелировката беше ограничена до малка кожена кушетка, подходящ кожен стол, малка масичка с лампа и малко дамско писалище с дървен стол с права облегалка.