Интервенция [bg]

— Изглеждаш страхотно — каза Джеймс. — Имаш вид на човек, който може да пробяга маратон в момента. Не мисля, че съм в състояние да взема на бегом дължината на катедралата, ако трябва да го направя.

— Прекалено си любезен — каза Джак, спускайки поглед към деликатното лице на Джеймс с меки, напръскани с лунички бузи, и приятно закръглени черти. Острите му искрящи очи говореха друго, което се връзваше много повече с онова, което Джак знаеше за стария си приятел, който сега бе могъщ, амбициозен прелат. Очите му отразяваха прозорливост и огромен интелект, за които Джак винаги му беше завиждал.

— Наистина — продължи Джеймс. — Изглеждаш на половината от годините, на които си.

— О, стига — усмихна се Джак. Внезапно си спомни колко умел бе Джеймс в ласкателствата, черта, която винаги се оказваше от полза. В колежа нямаше човек, който да не го обича, благодарение на способността му да развлича другите. — Я се виж — каза Джак, опитвайки се да върне комплимента. — Приличаш на ренесансов принц.

— Малко пълничък ренесансов принц, който тренира само на масата в трапезарията.

— Помисли само — продължи Джак, игнорирайки коментара му. — Ти си кардинал, един от най-влиятелните хора в Църквата.

— Глупости — изсумтя Джеймс и махна с ръка, сякаш Джак се шегуваше. — Аз съм само един енорийски свещеник, който се грижи за паството си. Господ Бог ме е поставил на длъжност, която далеч ме превъзхожда. Разбира се, не мога да оспорвам божиите решения; правя най-доброто, на което съм способен… Но стига толкова. Можем да си поговорим повече по време на обяда. Първо искам да ти покажа нещо.

Джеймс излезе от кабинета и поведе по дълъг коридор; минаха покрай официална трапезария, където имаше два комплекта прибори на маса за дванайсет души и влязоха в голяма кухня с модерни уреди, но облицована със старомодни плотове и мивки. На една от мивките стоеше жена и миеше маруля. Беше едра, с десетина сантиметра по-висока от Джеймс, със събрана в строг кок черна коса. Джеймс я представи като госпожа Щайнбренер, икономката, и абсолютният властелин на резиденцията. Отговорът й беше да прогони Джеймс от това, което тя нарече своя кухня, и да се разгневи, когато той си открадна парче морков от грижливо аранжираното плато зеленчуци.

— Това е обядът ви — смъмри го тя с тежък германски акцент и го плесна по ръката.

Преструвайки се на уплашен, Джеймс направи знак на Джак да го последва надолу по стъпалата на избата.

— Прави се на Брунхилда — обясни Джеймс, — но е същинско агънце. Не бих могъл да се оправя без нея. Тя приготвя всичката храна, освен за големи партита, поддържа мястото безупречно и държи всички, включително и мен, на линия. Така, а сега къде беше ключът за лампата?