Интервенция [bg]

— Проблемът е от изключителна важност — каза Джеймс. — Бих предпочел да не го омаловажаваш.

— Извини ме, отче. — Джак осъзна, че Джеймс е повече от сериозен. Опитвайки се да освежи внезапния обрат в тона на разговора, той добави: — Трябва ли да те наричам „отче“, отче?

— Титлата ми е „Ваше Високопреосвещенство“ — спокойно поясни Джеймс. — Но можеш да ме наричаш Джеймс, както бих предпочитал.

— Радвам се. Като се има предвид, че се познаваме от колежа, би ми било малко трудно да те титулувам с „Ваше Високопреосвещенство“. Звучи ми прекалено много като грубо анатомично твърдение.

— Не си се променил, а? — каза Джеймс дружелюбно.

— За съжаление, се промених. Имам чувството, че живея втори живот, напълно отделен от първия. Но да не влизаме в подробности, поне засега. Може би когато ми се обадиш след още трийсет години, ще съм готов да говоря за това.

— Толкова време ли мина? — каза Джеймс с нотка на съжаление.

— Всъщност, трийсет и една години, за да сме по-точни; просто ги закръглих. Но не те обвинявам. И аз съм толкова виновен, колкото и ти.

— Е, това е нещо, което може да се поправи. В края на краищата живеем и работим в един и същ град.

— Така е — съгласи се Джак. Джак беше от онези хора, които се въздържат от импулсивни социални ангажименти. Имайки предвид колко отдавна не са се виждали и в колко различни посоки бяха поели кариерите им, той не знаеше дали иска да поднови приятелство, което изглеждаше като от друг живот.

— Това, което искам да предложа — продължи Джеймс, — е да се срещнем колкото е възможно по-скоро. Знам, че е без предупреждение, но защо не помислиш дали не можеш да дойдеш в резиденцията за един бърз обяд?

— Днес? — попита силно изненадан Джак.

— Да, днес. Този проблем ми се стовари изневиделица и нямам много време да се справя с него. Ето защо те моля за помощ.

— Ами — започна Джак, — наистина е много внезапно, а аз бях поканен да обядвам с кралицата, но ще й звънна и ще й кажа, че трябва да го отложим, тъй като Католическата църква се нуждае от намесата ми.

— Що се касае до преценките ти, моля те да ги запазиш за себе си. Не си се променил ни на йота. Но ти благодаря, че се съгласи да дойдеш. Както и за непочтителното чувство за хумор. Може би ще е добре за мен да се поразвеселя малко, но съм загрижен.

— Да не е свързано по някакъв начин със здравето на Шон? — попита Джак. Това беше главното, за което се притесняваше: някой здравен проблем като рак, например, който би бил прекалено близко до неговите собствени проблеми.