Интервенция [bg]

Гласът отново му прозвуча познато, но той не можа да се сети на кого е.

— Тъй като никога не съм имал кой знае колко приятели, би трябвало да ми е лесно да отгатна, но не мога. Ще трябва да ми подадете още нещо.

— Бях най-красивият, най-високият, най-умният, най-атлетичният и най-популярният от Тримата мускетари!

— Бих се учудил, ако вече не си — отвърна Джак. — Джеймс О’Рурк. Макар че мога да ти призная останалите по-малко важни качества, ще трябва да възразя на това, че си бил най-високият.

Джеймс пусна познатия си смях, който стържеше нервите на Джак като шкурка, точно както когато се запознаха в колежа „Амхърст“ през есента на 1973 година.

— В момента, в който чух гласа ти, знаеш ли какво си представих? — каза Джеймс и отново се изкиска.

— Нямам идея.

— Представих си как излизаш от „Лора Скейлс хаус“ в колежа „Смит“, понесъл скулптурния бюст на Лора Скейлс. Беше се зачервил като рак. Както и аз, впрочем.

— Стана така, защото Моли ме предизвика — побърза да се оправдае Джак.

— Помня — съгласи се Джеймс. — И го направи посред бял ден.

— Върнах го следващия месец с гръмки фанфари — добави Джак. — Нямаше никакви поражения по него.

— Спомням си. И аз бях там.

— И ще е малко трудно точно ти да ме обвиняваш — каза Джак. — Ами ти, когато изнесе клубния стол от „Дикинсън хаус“ в колежа „Маунт Холиоук“, защото беше бесен на… как й беше името?

— Вирджиния Соренсон. Красивата, сладка Вирджиния Соренсон! Каква кукличка! — каза Джеймс с носталгична нотка в гласа.

— Чувал ли си я след…

— След като отидох в семинарията?

— Да.

— А аз не съм. Тя беше наистина сладка, но не и толерантна.

— Мога да я разбера, като се има предвид що за трудни хора сте вие, духовниците. Съжаляваш ли за избора си?

Джеймс прочисти гърлото си.

— Трудността да можеш да направиш избор е източник както на радост, така и на тъга, което бих предпочел да обсъждаме на чаша вино и запален огън в камината. Имам местенце на едно езеро на север от Ню Джърси, където ми се иска да те поканя заедно със съпругата ти някой уикенд.

— Може и да се уреди — каза Джак неопределено. Поканата изглеждаше изненадваща, при положение че не беше чул и звук от Джеймс, след като завършиха колежа през 1977 година. Разбира се, вина имаше и Джак, тъй като също не се бе опитал да се свърже с Джеймс. Макар да бяха добри приятели в колежа, областите, в които се бяха насочила за магистратура и докторат, бяха съвършено различни. С последния от Тримата мускетари положението беше по-различно. Джак беше очарован от интереса на Шон Дотри към близкоизточната археология и двамата се чуваха редовно почти до смъртта на първата съпруга и деца на Джак. След трагедията Джак прекъсна връзка с всички, дори със семейството си.

Сякаш прочел мислите му, Джеймс каза:

— Трябва да се извиня, че не те потърсих, след като се пренесе в Ню Йорк. Чух, че си тук, че работиш в Патологическия. Все се канех да ти звънна, да се съберем и да си спомним старите години. Когато отива в колеж, явно никой не осъзнава какво приятно преживяване е. По онова време, което изглеждаше толкова трескаво и възбудено, с всичките безброй изпити, които те притискат. И когато някой се опита да ти каже колко специално място е колежът, докато си в него, си казваш: „О, да бе! Щом това е най-хубавото, аз съм в сериозна беда!“.