Без свидетели [bg]

– Ще танцуваш ли с мен, Дъг? – попита тя.

– Моля? – казах сподавено.

– Надявах се, че ще искаш да танцуваме.

Изправих гръб и поведох на дансинга най-красивото момиче от последния випуск на гимназията. Наблюдавах как светлината от огледалното кълбо танцува по великолепното ѝ лице, съзнавайки, че всяко едно момче от училище ни гледа. Когато казах на Дан Морган, че Рита Едингтън е най-милото момиче, което някога съм познавал, подсъзнателно имах предвид вечерта, в която тя отне част от болката на ученическите ми години. Сега наблюдавах как пречупените лъчи трептят върху прекрасното ѝ лице в съдебната зала на Хенри Пенрод.

– Къде срещнахте Травис Едингтън за пръв път? – попита Дан Морган клиентката ни.

– В ранчо „Едингтън“, където майка ми беше започнала работа.

– На колко години бяхте тогава, мисис Едингтън?

– На четиринайсет.

– Помните ли първата ви среща?

– Да. Беше в деня, когато пристигнахме. Майка ми и аз пренасяхме багажа си в къщата, която мистър Едингтън, бащата на Травис, беше приготвил за нас. Травис дойде на кон и ни се представи.

– Какво се случи после?

– Казах му, че конят е красив. Беше от породата „Апалуза“. Той ме покани да пояздим заедно. Обясних му, че никога не съм се качвала на кон. Той се наведе към мен и рече: „Дай ми ръка.“ После извади крака си от стремето и добави: „Сложи крака си върху моя.“ Помогна ми да се кача зад него и пояздихме из ранчото. Така се запознахме.

– На колко години беше Травис?

– На седемнайсет.

– И после сте прекарали доста време заедно?

– Той ме научи да яздя. Разбираше много от коне. Подари ми един. Травис беше най-красивото момче, което бях виждала – заяви Рита. Тя обясни, че се влюбила в Травис Едингтън и родила дете от него. – Миранда беше много хубаво бебе. – Преустроили старата къща, в която преди е живял дядото на Травис. Били много щастливи, докато не разбрали, че нещо не е наред с красивото им дете.

– На колко години беше Миранда, когато осъзнахте, че има проблем? – попита Морган.

– На седем.

– Как забелязахте това?

– Стана много буйна. Не беше лошо дете. Просто се държеше буйно и неконтролируемо. Безразсъдно.

– Можете ли да дадете примери на съдебните заседатели?

Рита се обърна към хората в ложата.

– Когато беше на седем – каза тя, – Миранда се научи да язди коня на дядо си. Той беше много едър жребец. Преди нея само мистър Едингтън можеше да го язди. Миранда обаче препускаше с него из цялото ранчо. И то без седло. Научи го да прескача огради. Когато стана на осем, подкара пикапа на баща си и отиде с него до Чандлър, за да си купи сладолед. Знаехме, че не можем да я заключим в къщата. Но колкото и пъти да ѝ казвахме, че ще се нарани, ако продължава така, тя не слушаше. Не беше лошо дете. Никога не е наранявала някого. Просто се държеше неконтролируемо в някои отношения. Когато беше на девет, се опита да обязди един от расовите бикове на дядо ѝ. И какво ли не още.