![Без свидетели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/4/bez-svideteli-bg-download.jpg)
Без свидетели [bg]
- Автор: Кембъл Гордън
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691704
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без свидетели [bg]». Краткое содержание книги:
– Успя ли да се задържи на него за осем секунди? – попита Морган и се усмихна.
– Не – отвърна сериозно Рита. – А и не се опита да го направи отново.
– Какво стана после?
– По-късно същата година стана неприятен инцидент, при който тя нарани човек. Едно момче от училище, с година по-голямо от Миранда, удари неин съученик. Момчето беше едро за възрастта си и си падаше хулиган. Миранда се нахвърли отгоре му с бейзболна бухалка. Наложи се да го приемат в болница. Това беше първият път, когато тя прояви насилие.
– Какво направихте?
– Чувствах се безпомощна. Травис дори не искаше да признае, че имаме сериозен проблем. Накрая говорих с мистър Едингтън, бащата на Травис, който ѝ уреди час при психиатър. След този ден Миранда отсъства цели две години.
– Къде отиде?
– Първо я приеха в клиниката „Майо“ в Рочестър, щата Минесота. След това я преместиха в „Менингър“ в Канзас. После тя се върна. Остана вкъщи няколко месеца и получи тежък нервен срив. Лежа около осем месеца в болницата „Кемълбек“ тук, във Финикс, а после я изпратиха обратно в „Менингър“.
– Имахте ли възможност да я посещавате, докато лежеше в тези клиники?
– Травис не го направи нито веднъж. Аз я видях няколко пъти, но лекарите не го одобриха.
– Ще ни опишете ли взаимоотношенията на Миранда с баща ѝ, докато тя си беше у дома?
– До миналата година си мислех, че Травис просто е дистанциран, но после…
Гласът ѝ заглъхна.
– Случи ли се нещо?
– Ваша светлост, не виждам връзка с делото – възрази Хаузър.
Морган го пренебрегна и изгледа мълчаливо Рита.
– Изхождайки от встъпителната пледоария на мистър Морган и адвокатското досие, което ми бе представено, ще допусна известно отклонение – заяви съдията. – Не прекалявайте, мистър Морган.
– Какво се случи, мисис Едингтън?
Рита зарови глава в ръцете си.
– Случи ли се нещо миналата година?
Рита изпъна гръб и се хвана за парапета, без да изпуска от поглед Морган.
– Случи ли се нещо?
– Да.
– Какво?
По бузите ѝ се стекоха сълзи.
– Случи се през август – започна тя. – В един от последните дни на месеца. Беше още горещо. Прибрах се вкъщи следобед, тъй като навън беше прекалено топло за езда. Влязох във всекидневната. Миранда изтича към мен от кабинета на Травис. Беше гола и крещеше.
– Извика ли нещо? – попита Морган.
Хаузър понечи да стане.
– Да – отговори Рита.
– Моля, кажете ни какво.
Хаузър скочи на крака.
– Възразявам. Очевидно това са показания, основани на чутото от друго лице, и мистър Морган го знае много добре.
– Ще подкрепя твърденията с допълнителни доказателства, ако позволите. – Съдията кимна и Морган продължи: – Казвате, че Миранда е крещяла?
Рита взе носна кърпичка от кутията до себе си и избърса очите си.
– Да.
– Няма нужда да предавате думите ѝ. Просто ни разкажете какво е направила и опишете душевното ѝ състояние.
– Тя се затича към мен и се вкопчи в краката ми. Хлипаше и трепереше. Попитах я какво се е случило.
– Не искам да отговаряте на следващия въпрос, докато съдът не вземе решение относно възражението на мистър Хаузър – каза Морган. – Разбрахте ли?
– Да.
– Какво отговори Миранда?
– Протестирам, показанията са основани на чужди думи.
Морган се обърна към съдията.
– Ваша светлост, ако изобщо може да се говори за показания, основани на чужди думи, в което се съмнявам, това е просто изказване, направено в момент на афект и така попада под действието на едно от класическите изключения на правилото.
– Отговорете, мисис Едингтън.
– Каза, че баща ѝ е сложил нещото си в нея.
Морган стоеше като вцепенен пред масата ни и зачака безмълвно. Съдебните заседатели бяха онемели. Единственият звук в залата идваше от сподавения шепот на някои присъстващи.
– Освен ако не искате да продължите, мистър Морган, мисля, че е време за обедна почивка.
Перфектният момент. Нека думите ѝ улегнат добре в съзнанието на съдебните заседатели.
Полетът на Гидиън Епстийн от Лос Анджелис пристигна в дванайсет и половина. Морган и аз го чакахме на пистата в Скай Харбър. Самолетът спря на известно разстояние от изхода, пътниците заслизаха по спуснатата стълба и се отправиха към нас. Огледах се за Гидиън Епстийн, но не можах да го открия сред тях. Тъкмо когато започнах да се притеснявам, видях, че Морган се здрависва с някакъв мъж, но той не беше човекът, когото трябваше да посрещнем. Нямаше ги златните гердани, панталонът „чарлстон“ и италианските ботуши. Дори къдравата му коса беше изчезнала. Пред мен стоеше мъж със сив фланелен костюм, заострени обувки, закопчана риза и раирана вратовръзка. Късата му коса беше разделена на път отляво и той носеше очила с рогови рамки вместо пилотските. В ръката си държеше кожено куфарче и аз си помислих, че човекът пред мен спокойно може да мине за старши партньор в „Прайс, Уотърхаус“.