Свидетел на огъня [bg]

Тя не може да продължи, устните ѝ се извиват надолу и сълзите ѝ бликват, започват да текат зад очилата и се търкалят по бузите ѝ. Аня се връща с чаша вода и пликче мокро грозде на поднос, след което отново излиза от стаята.

— Сега искам да говоря за Вики Бенет — започна Елин, след като си възвръща самообладанието.

— Целият съм в слух — казва Юна любезно.

— Беше на шест години, когато дойде при мен и остана… Остана девет месеца…

— Това ми е известно и на мен — отговаря Юна.

— Но това, което не ви е известно, е, че аз… аз я предадох така, както никой не бива да предава друг човек.

— Понякога обаче се случва — отбелязва Юна Лина.

Тя сваля слънчевите си очила с треперещи ръце. Взира се изпитателно в инспектора, който седи срещу нея, в неговата светла, разрошена коса, сериозно лице и сиви, причудливо менящи цвета си очи.

— Вече не мога да се харесвам — продължава Елин. — Ала аз… бих искала да направя едно предложение… Готова съм да платя всички разходи… така че да намерите телата… и за да може разследването да продължи.

— Защо ви е да го правите? — пита той.

— Макар и нищо вече да не може да се оправи, мога… Искам да кажа, ами ако все пак е била невинна?

— Нищо не сочи към това.

— Не, но аз не мога да повярвам, че…

Елин млъква и очите ѝ отново се изпълват със сълзи, които правят целия свят да изглежда все едно плува във вода.

— Защото е била мило и сладко дете ли?

— През повечето време изобщо не беше такова — усмихва се Елин.

— Така подразбрах и аз.

— Ще продължите ли разследването, ако платя?

— Не можем да приемем пари от вас, защото…

— Сигурна съм, че нещата могат да се оформят юридически.

— Може би, но това не би променило нищо — меко обяснява Юна. — Прокурорът е напът да прекрати предварителното разследване…

— Какво да направя? — прошепва Елин отчаяно.

— Не би трябвало да ви казвам това, но аз ще продължа, защото съм сигурен, че Вики е все още жива.

— Но по новините съобщиха друго — прошепва Елин и се изправя, закрила уста с ръка.

— Колата бе открита четири метра под водата и имаше кръв и косми по рамката на счупеното предно стъкло — обяснява Юна.

— Но вие не смятате, че е мъртва? — пита Елин и бързо избърсва сълзите от бузите си.

— Знам, че не се е удавила в реката — отговаря Юна Лина.

— Господи! — прошепва Елин.