Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Повече въпроси не последваха и донът премина към втората си лекция — образоване и дейност на неговия колегиум. Картината, която нарисува, изглеждаше обнадеждващо. Колегиумът се обсаждаше от желаещи да се занимават в университета. Той имаше не само изследователски, но и образователни функции. Интересът към естествената философия и към науката като цяло нарастваше сред грамотните миряни. Университетът получаваше щедри пожертвувания. Наблюдаваха се признаци на оживление и възраждане.
— Мога да отбележа няколко направления в изследванията, провеждани от нашите учени — говореше той. — Последователите на Брет изучават поведението на газовете, а дом Вейч Мортон изследва възможността за получаване на изкуствен лед. Дом Фридер Халб е зает с търсене на практични средства за предаване на съобщения чрез електричеството…
Списъкът беше дълъг и впечатли монасите. Изследванията обхващаха много области — медицина, геология, математика, механика. Някои от тях изглеждаха непрактични и измислени, но повечето обещаваха богати резултати за развитието на познанието въобще и практически. Като се започне от работите на Джеджен за създаване на универсално лечебно средство и се стигне до отчаяната атака на Бодалка, насочена срещу общоприетата геометрия, дейността на Колегиума показваше здраво желание да си пъха носа в интимните дела на природата, скрити от момента, когато човечеството изгори паметта си и се обрече на хилядолетна културна амнезия.
— Освен това дом Махо Мах оглавява проект, насочен към получаване на повече информация за произхода на човека. Това е задача преди всичко на археологията и той ме помоли, щом завърша собствените си изследвания, да потърся в библиотеката ви всякакви материали, отнасящи се до този предмет. Но нека не се спирам подробно на това, за да не вляза в противоречие с теологията. Все пак, ако има някакви въпроси…
Млад монах, готвещ се да приеме духовния сан, стана и ободряван от дона зададе въпрос:
— Сър, искам да знам, запознат ли сте с мнението на свети Августин по този въпрос?
— Не.
— Свети Августин е епископ и философ от четвъртото столетие. Той е предполагал, че първоначално бог е създал всичко съществено, в това число и човека във вид на зародиши, и тези зародиши са били оплодени, и са се превърнали в безформена материя, която постепенно се е развивала в по-сложни форми, и накрая в човек. Обсъждана ли е тази хипотеза?
Усмивката на дона беше снизходителна, макар да не показа открито, че предположението на монаха е несериозно.
— Страхувам се, че не, но ще я разгледам — каза той с тон, явно потвърждаващ обратното.
— Благодаря — смирено каза монахът и седна на мястото си.
— Обаче с най-дръзки изследвания, вероятно — продължи ученият — се занимава моят приятел Ейзер Шон: той се опитва да синтезира жива материя. Дом Ейзер се надява да създаде жива протоплазма, като използува само шест основни елемента. Тази работа може да доведе до… Да? Имате въпрос ли?
Монах от третия ред стана и се поклони на оратора. Абатът се наклони напред да го разгледа и с ужас установи, че това е брат Армбрустър, библиотекарят.
— Ако проявите добрина към стареца… — избъбри монахът, бавно разтягайки думите. — Този дом Ейзер Шон, ограничил се с шест елемента… е много любопитен. Иска ми се да знам, използува ли той и двете си ръце?
— Но, аз… — донът млъкна и се намръщи.
— И, ако мога също да попитам — със същия безцветен глас провлачи Армбрустър — това велико чудо ще се извършва в седнало, стоящо или лежащо състояние? Или върху кон под звуците на тръбите?
Послушниците се засмяха. Абатът бързо скочи на крака.
— Брат Армбрустър, аз ви предупреждавах. Вие сте отстранен от общата маса, докато не се поправите. Чакайте ме в параклиса на Богородица.
Библиотекарят отново се поклони и се изниза тихо от библиотеката; осанката му бе смирена, но очите тържествуваха. Абатът промърмори извинение, но погледът на дона бе станал изведнъж студен.
— В заключение — каза той — накратко за това, което светът може, според мен, да очаква от започващата интелектуална революция. — Очите му заблестяха, той огледа всички и безразличието в гласа му се смени със страст. — Нашият цар е невежеството. След гибелта на империята на разума то единствено управлява хората. Династията му управлява векове. Правото му да заема трона днес се счита законно — древните мъдреци го утвърдиха. Те не направиха нищо, за да го изхвърлят от трона. Утре ще управлява друг цар. Хората на знанията, на науката ще стоят зад трона му и Вселената ще узнае могъществото му. Неговото име е Истина. Неговата власт ще се разпространи върху цялата земя. И човешката власт над земята ще бъде възстановена. След сто години хората вече ще летят по небето с метални птици. Метални екипажи ще се движат по улиците, павирани с камъни, изработени от човешките ръце. Ще бъдат построени тридесететажни къщи, кораби, плуващи под водата, машини, изпълняващи всякаква работа.