Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
— Беше преди пет дни.
— Пет дни?! — ужасено попита тя. — Шегуваш ли се?
Той погледна празните бутилки.
— Мислиш ли, че се шегувам?
Очите й се плъзнаха по бутилките, после се върнаха на лицето му. Тялото й бавно се отпусна назад.
— Можеш ли да повярваш, че шест месеца не бях близнала дори капчица?
— Не, не мога — поклати глава той.
— Но е вярно — простена Кейти. — Просто не знам как стана така, че паднах от влака.
— Не е било влак, а скала — въздъхна той и отново погледна бутилките. — Ще чакам в другата стая, а ти вземи душ и се облечи. Отиваме да закусваме.
— Чакай! — спря го тя. — Защо не си в болницата?
— Приключих с болниците.
— Сигурен ли си?
Очите й пробягаха по издутия ръкав на сакото му.
— Следобед заминавам за Лондон с влака под Ламанша. Но преди това искам да си поговорим за Ана.
— Какво искаш да знаеш?
— Искам да разбера защо я убиха.
В очите на Кейти се появи недоумение.
— Но аз не знам нищо.
— Може би само си мислиш така. Възможно е да си чула или видяла нещо, което ще ми помогне.
— Шоу, убеден ли си, че състоянието ти позволява да се заемеш с това?
Той се обърна. Погледът на яркосините му очи беше толкова пронизващ, че тя неволно затаи дъх. Ноктите й потънаха в дланите, почувства се като прегрешило хлапе, очакващо наказание.
— Животът ми приключи, Кейти — прошепна той. — Но убиецът на Ана ще умре, и то скоро.
Космите на тила й се изправиха, кожата й настръхна. От години не беше се чувствала така. Главата я заболя, прилоша й.
— А сега се обличай, моля те.
Тя го изчака да излезе, втурна се в банята и повърна течната отрова, събирана в продължение на пет дни.
49
Хапнаха на малка масичка пред сладкарница, от която се виждаше Ке дьо Жевре и част от Сена. Леко извиване на шията беше достатъчно за Кейти, за да зърне върха на катедралата „Нотр Дам“ в средата на прочутата река. Лувърът се намираше на половин километър на изток, горе-долу на същото разстояние беше и Бастилията, но в обратна посока.
Кафето беше силно, препечените филийки — топли, а обикновеният омлет толкова вкусен, колкото можеха да го правят само французите.
— Срещнали сте се в Лондон — започна Шоу. — Къде по-точно? В службата или в дома й?
— Видяхме се в едно кафе, а после отидохме в офиса й.
— Забеляза ли нещо необичайно там?
Кейти сви рамене и с деликатен жест поднесе вилицата към устата си. Стомахът й все още се бунтуваше.
— Беше необичайно, но същевременно и съвсем делнично — въздъхна тя. — Красива каменна къща на тиха уличка в сърцето на Лондон, в която работи екип от учени. Според Ана те пишат неща, които никой не чете… — Вдигна глава и попита: — Ходил ли си някога там?
Шоу кимна.
— Преди около година, без да знам защо, дори си направих труда да проверя цената на сградата в регистъра на недвижимите имоти. Можеш ли да предположиш колко струва? — Кейти отхапа от препечената филийка и го погледна с интерес. — Шестнайсет милиона паунда.
Младата жена за малко не се задави.
— Но това са повече от трийсет милиона долара! — възкликна тя.
— Точно така. Да не говорим, че става въпрос за пазарната цена, платена преди десет години. Днес със сигурност струва много повече.
— От колко време работи там Ана?
— От пет години. Като старши анализатор, една от най-добрите в екипа.
— Не се съмнявам — кимна Кейти. — Тя ми разказа с какво се занимават, но не разбрах кой е собственикът на Финикс Груп.
— Веднъж спомена, че бил някакъв богат саможивец от Аризона, оттам идвало и името на фирмата. Но после добави, че според нея по-скоро ставало въпрос за митичната птица феникс.
— Която никога не умира — кимна Кейти и изведнъж поруменя, срещнала втренчения поглед на Шоу.
— Оказва се, че не е било особено подходящо име, нали? — отбеляза той.
— Мисля, че зад Финикс Груп се крие нещо повече — побърза да добави тя. — А ние трябва да открием кой или какво е то.
— Не ние, а аз! — натъртено рече той.
— Мислех, че ще действаме заедно.
— Сбъркала си.
— И аз искам да разбера какво се е случило с Ана.
Шоу поклати глава.
— Какво друго можеш да ми кажеш?
— Защо трябва да ти казвам нещо?
— Защото те моля най-любезно.
Кейти отново потръпна под втренчения му поглед.
— Ами… Малко преди да си тръгна, забелязах купищата бележки върху бюрото й.
— Такава й беше работата, да разследва.
— Не, имам предвид конкретно разследване, нарича се „Червена заплаха“.
— Попита ли я за него? — напрегнато се приведе Шоу. — За Финикс Груп ли го правеше?