Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
4) Законът за превъплъщението се базира на Закона за ритъма
Ритъмът може да бъде наречен регулирана вибрация. Както вибрацията се отнася към музикалните ноти, така ритъмът се отнася към мелодията. В ритъма има повторение и цикли. Цялата вселена може да бъде категоризирана с понятия като вибрации, ритми и вълни — последица от структурираните, периодични фази, които са в основата на всяко събитие. Животът и всичко, свързано с него, се разгръща в поредица от прогресии и цикли, които са спираловидни по природа; след това те отново се събират. В опредено време всичко се превръща в своята противоположност.
Към този закон можем да причислим и Закона за реинкарнацията. Както материята е разделена на две — на мъжка и женска — така животът се подразделя на битие и отвъдно. Когато умираме в битието, се раждаме в отвъдното и смятаме него за реалност. Следователно който може да се отдръпне в известна степен от субективността на явленията, разбира, че раждането и смъртта, съответно битието и отвъдното, в крайна сметка са двете страни на едно и също нещо.
Животът се разгръща в полярен свят, в редуването на две различни плоскости — на материално-физическо и на фи-номатериално-отвъдно. Когато се връщаме от отвъдното вън физическото, говорим за реинкарнация, за въплъщаване на душата или прераждане.
Тук е в сила познанието, че в новата инкарнация вземаме всички действия — „добри“ и „лоши“, за да разберем приятното и неприятното, което сме причинили на другите преди, и на тази основа да продължим своето духовно развитие Това се подчинява на Закона за причина и следствие: един ден ще трябва да пожънем всичко, което сме посели.
Учението за прераждането говори за колелото на прераждането. Някои вярват, че играта от раждане, смърт и прераждане продължава до безкрай, защото постоянно вършим нови неща, които отново и отново ще трябва да изпитаме върху себе си. Това едва ли е така (направо бих казал, че не бихме имали и желание…). Цикълът се преустановява с постигането на една определена степен на етика и съзнание — или казано по-просто: когато ние станем едни „приятни“ хора, няма повече да се връщаме на Земята.
Едва тогава ще прекратим колелото на преражданията, когато решим всички задачи, поставени от нас самите, и всички събития, които желаем да преживеем, бъдат преживени. Ако това състояние някога бъде постигнато, ние винаги можем отново да се инкарнираме по желание, може би, за да бъдем другар или съпруг/а на някого, или пък лечител или монах. Ако не искаме, развитието на душата продължава във фино-материалния свят. Там няма граници, защото и финият свят е изграден от различни нива и пространства (с които сега няма да се занимавам, за да не усложнявам темата).
Последната степен на само-познание, само-облагородяване, само-работа в смисъла на учението на Исус би трябвало да е възможно да се изпълни в един земен живот.
В книгата си „Исус 2000 — Царството на мира идва“ баща ми пише следното:
„Процесът на развитие на душите ни минава по пътя на прераждането, което за мнозина е само теория или хипотеза, но то всъщност е единствената възможна логика за разбиране на света и Бога, както показват многото публикации, семинари и международни конгреси през последните десетилетия. Трудностите възникват още в самата дефиниция. Преводът от латински на re-m-carne е «отново в плът», с което се има предвид реинкарнацията или палингенезията, т.е. учението за връщане в материята и повторение на земния живот като човек. Напротив, при странстването на душите (метемпсихоза) се смята, че след смъртта човешкото АЗ би могло да премине в растение или животно. Последното често се омаловажава от западните поддръжници на прераждането, но това няма нищо общо с първоначалната чистота на гностическото учение; привържениците обикновено го наричат «индуисткия път», който е различен от нашия християнски процес на развиване на душата.“ (13, S. 233)
Иска ми се да ви разкажа три случки, които биха могли да демонстрират факта на предишните инкарнации. Става дума за три деца. Труц Хардо, един от водещите германски експерти в областта на прераждането и терапията на регресивното спомняне и един от хората, пътували най-много по тази Земя, свидетелства за първите две от тях. Като автор на множество книги, свързани с темата за прераждането, той направи много за вникването в тази ефимерна материя; книгата му „Актуално за реинкарнацията — деца доказват прераждането“ представи солиден материал по темата. В главата „Майка ми живее в Чарлс сити“ четем следния епизод: Роми е дъщеря на Бари и Бони Крийс, които живеят в Дес Моинес, щата Айова, САЩ, където е и родена. Малката постоянно повтаря, че била момче и се казвала Джо Уилямс. С времето родителите научават все повече неща за живота на Джо. Естествено в началото смятат всичко за плод на бурната детска фантазия. Момичето твърди, че е живяла в Чарлс сити. Най-вероятно е чула името на града, намиращ се на почти 200 километра от Дес Моинес, по телевизията. Твърди също, че била омъжена за жена на име Шийла, с която имали три деца: нещо, което също не притеснило родителите кой знае колко. След време тя започва да повтаря, че предишната й майка се казва Луис Уилямс и че Джо бил израснал в къща с покрив от червени цигли. Веднъж по негова вина избухнал пожар и при гасенето майка му си изгорила ръката и си наранила крака — Роми точно посочила мястото на десния крак. Тя постоянно молела родителите си да я заведат в Чарлс сити, защото искала да посети предишната си майка, за да й кажела че „всичко е наред“. Родителите й дълго време не знаели как да постъпят. Веднъж, когато били на улицата и покрай тях профучал мотор, Роми изпаднала в паника. След тази случка започнала да описва как тя като Джо имала мотор и как Джо заедно с жена си Шийла, която седяла зад него, загинали при нещастен случай. Роми продължавала постоянно да моли родителите си да я заведат в Чарлс сити, за да им покаже всичко, и най-вече да се представи на майка си, така че родителите й счели случилото се за достатъчно важно, за да изпълнят настойчивата й молба. Но как да постъпят?