Дръж се здраво [Hold Tight-bg]

— И?

— Има няколко, но повечето, които успях да открия, са напълно законни.

— Задънена улица, значи.

Франк Тремънт се усмихна:

— Мога ли да седна за секунда?

Посочи му стола.

— Опитах едно нещо — каза той. — Този тип е доста хитър. Както и ти самата го каза. Първо прави така, че тя да изглежда като проститутка. После оставя колата на втората жертва на хотелски паркинг. Сменя регистрационни номера. Като метод всичко това е нетипично. Та седнах и се замислих: какво може да е по-добро и по-труднооткриваемо от открадната или взета под наем кола?

— Слушам те.

— И то е да си купиш кола онлайн. Нали си виждала такива сайтове?

— Всъщност не съм.

— Продават милиони коли. Самият аз си купих една миналата година. Някои от тях направо са без пари, а и понеже са от частно лице на частно лице, бумащината невинаги е на ниво. Вярно, дилърите ги проверяваме редовно, но кой ще ти търси купена онлайн кола?

— Е, и?

— Ами обадих се на двете най-големи онлайн фирми. Поисках им да се върнат с месец назад и да ми кажат кой от нашия район е продал бял микробус шевролет. Оказаха се шест. Обадих се на всички продавачи. На четирима им платили с чек, така че се сдобих с адресите на купувачите. На двама обаче им платили в брой.

Гумата на молива не бе излязла от устата на облегналата се назад Мюз:

— Доста хитро, всъщност. Купуваш кола на старо. Плащаш кеш. Ако изобщо ти искат име, измисляш си някакво. Ставаш собственик, но нито я пререгистрираш, нито плащаш застраховка. Открадваш регистрационен номер от сходен автомобил и си готов.

— Точно така — усмихна се Тремънт, — с изключение на една подробност.

— И каква е тя?

— Онзи, който им продал колата…

— „Им“?

— Точно така. Били са мъж и жена. Според него, на около трийсет и пет. Разпитвам го аз за по-подробно описание, но има вероятност съвсем да сполучим. Продавачът, Скот Парсънс от Каселтън, работи в магазин от веригата за електроника „Бест Бай“. А те имат доста добра система за сигурност — сто процента дигитална. Пазят всичко. Та той смята, че някъде може да е останал и кадър с тях двамата. Единият от техниците сега проверявал. Изпратих кола да го докарат да погледне някои от нашите снимки, може да попаднем на нещо.

— Имаме ли художник, с който да работи?

— И за това съм се погрижил — кимна Тремънт.

Следата си беше сериозна — най-добрата до момента всъщност. Мюз не знаеше какво точно да каже.

— С какво друго разполагаме? — попита Тремънт.

Тя му описа неизползваемостта на сметките по кредитните карти, разпечатките на телефонните разговори, имейлите.

Тремънт седеше облегнат назад, с ръце върху търбуха си.

— Когато влязох, заварих те да дъвчеш този молив — каза Тремънт. — Каква мисъл те мъчи?

— Засега работим по версията, че имаме работа със сериен убиец.

— Но ти не си убедена.

— Никак.

— И аз не съм — рече Тремънт, — така че дай да прегледаме какво имаме в наличност.