Дръж се здраво [Hold Tight-bg]

Дори не я изчака да отговори. Нямаше смисъл. Отправи се забързано към вратата, като пътьом се блъсна нарочно в дългуча. Онзи със счупения нос — Карсън — го видя да се приближава. Черните очи се разшириха докрай. Карсън направи две крачки назад и излезе отново навън. Майк забърза ход и успя да сграбчи металната врата преди да се е затворила докрай.

Карсън със счупения нос бе на два-три метра пред него.

— Хей! — провикна се Майк.

Пънкът се извърна. Катраненочерната му коса се спусна като завеса пред едното му око.

— Какво ти е на носа?

Карсън се опита да се измъкне с контравъпрос:

— А на теб какво ти е на физиономията?

Майк съкрати разстоянието помежду им. И другите готици изскочиха от вратата. Сега бяха шест на един. С периферното си зрение видя, че Моу излиза от колата и се запътва към тях. Шестима на двама — но единият от двамата беше Моу. При подобно съотношение на силите Майк нямаше нищо против да опита късмета си.

Навря лицето си в счупения нос на Карсън и каза:

— Някакви шубелии с меки пишки ми скочиха, докато бях с гръб към тях. Оттам ми е физиономията.

Карсън се мъчеше да запази смелия си тон.

— Кофти.

— Ама знаеш ли кое е най-смешното? Можеш ли да си представиш да си бил един от тия нещастници и да са ти счупили точно на теб носа?

— Всеки може да нанесе случайно сполучлив удар.

— Вярно. И може би сега нещастникът с меката пишка иска да опита пак. Един на един. Лице в лице.

Водачът на готиците се огледа да провери дали подкреплението си е по местата. Онези му кимнаха, наместиха боксовете, свиха и разпуснаха пръсти и изобщо се постараха да демонстрират готовност.

Преди някой да успее да мръдне обаче, Моу сграбчи високия готик отзад през гърлото. Дългучът се опита да издаде звук, но не и през хватката на Моу.

— Мръдне ли някой и крачка напред — каза му Моу, — и ти ще пострадаш. Не онзи, който е направил крачката. Не онзи, който се намеси. А ти. И ще пострадаш много зле, разбра ли?

Дългучът направи опит да кимне.

Майк изгледа Карсън:

— Да почваме ли?

— Ей, аз нямам какво да деля с теб.

— Но аз имам.

Майк го блъсна. Предизвикателно. Все едно бяха в училищния двор. Останалите готици гледаха объркано и не знаеха какво да предприемат. Майк втори път блъсна Карсън.

— Ей!

— Какво направихте на сина ми?

— Ъ! На кого?

— На сина ми. Адам Бай. Къде е?

— Що мислиш, че знам?

— Нали и ти ми скочи снощи. Ако не искаш да ядеш най-големия бой в живота си, говори!

В този миг се намеси чужд глас:

— Стой! Не мърдай. Федерална полиция!

Майк се извърна. Бяха двамата с бейзболните шапки, онези, дето ги бяха проследили. В едната си ръка държаха пистолети, в другата — значки.

— Майкъл Бай? — запита единият от служителите. — Да?

— Дарил ЛаКру от ФБР. Ще трябва да дойдете с нас.