Дръж се здраво [Hold Tight-bg]

Но как да си обясниш загубата на такъв любим и любящ човек като Касандра?

Няма начин. Родителите й говореха за отвъдното, но всъщност и сами не си вярваха. Не вярваше и никой друг. Защо ти е да ревеш при нечия смърт, ако ще прекарваш с него вечност в безбрежно щастие? За какво ти е да страдаш за загубата на някой, който уж вече бил на по-добро място? Нима не е изключителна проява на егоизъм това да искаш любимото ти същество да не отиде на по-добро място? А щом повярваш, че ще прекараш вечност в рая с любимата, тогава не остава друго, от което да се боиш — животът не се равнява дори на един-единствен дъх в сравнение с вечността.

Плачеш и страдаш, убеден бе Наш, защото вътре в себе си знаеш, че това е пълна глупост.

Касандра изобщо не беше редом с брат си Къртис и двамата не се къпеха в бяла светлина. Онова, което бе останало от нея след рака и химиотерапията, сега гниеше в земята.

На погребението близките й говориха за съдба, за замисъл и всички останали глупости. Такава била съдбата на любимата му — да живее кратко, да остави силен спомен у всеки, който я е видял, да го издигне до невероятна висота, след което да го пусне да пльосне на земята. Каквато бе неговата съдба. И за нея се замисли. Дори докато бяха заедно, имаше мигове, в които му бе трудно да удържи своята истинска природа — откровеното си, най-близкото до Бога естествено състояние. Щеше ли да успее да поддържа своя вътрешен мир? Или от самото начало бе програмиран да се върне в тъмното място и щеше да твори разруха, дори и ако Касандра бе останала жива?

Никога нямаше да разбере. Но така или иначе, това бе съдбата му.

— Тя нямаше да ни издаде — каза Пиетра.

Осъзна, че му говори за Реба.

— Не можехме да рискуваме.

Пиетра погледна през страничното стъкло.

— Рано или късно полицията ще идентифицира Мариан — каза той. — Или някой ще се усети, че е изчезнала. Полицията ще се заеме със случая. Ще разговарят с приятелите й. Реба със сигурност щеше да им каже.

— Прекалено много човешки животи жертваш.

— Само два дотук.

— А останалите живи? Животът им също се променя.

— Така е.

— Защо?

— Знаеш защо.

— Да не искаш да кажеш, че началото бе поставено от Мариан?

— „Началото“ не е точната дума. Тя промени динамиката.

— И затова умря?

— Тя взе решение, способно да промени, а евентуално и да отнеме живота на ред хора.

— И затова умря? — повтори Пиетра.

— Няма лесни решения, Пиетра. Всеки ден играем ролята на Господ. Някоя жена си купува нов чифт скъпи обувки, а е можела да похарчи тези пари за изхранването на някой умиращ от глад. В такъв смисъл обувките й имат по-голямо значение за нея от един човешки живот. На всички ни се налага да убиваме, за да живеем в по-голямо удобство. Не го отчитаме с точно тези думи. Но го вършим.