![Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Серия: Землемория #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg]». Краткое содержание книги:
— Стопанке — каза Ястреб, — може ли да ви разкажа една история?
— О, ама вие разказвач ли сте? Че защо не ми казахте отначало! Значи такъв сте бил? Щото се чудех, при тая зима и вие по пътищата. Но с тоя кон мислех, че сте някой търговец. Дали можете да ми разкажете история? Че то за мене ще е най-голямата радост в живота ми, и колкото е по-дълга, толкоз по-добре! Но първо си изпийте супата, пак аз да седна по-наблизо, че да чувам…
— Всъщност аз не съм разказвач, стопанке — каза той с учтива усмивка, — но имам една история за вас. — И като изпи супата, а тя седна с дрехата за кърпене, той започна разказа си.
— Във Вътрешното море, на острова на Мъдрите, на остров Роук, където се преподава цялото магьосничество, има деветима Повелители.
Тя притвори блажено очи и заслуша.
Той назова Повелителите: Ръката и Билкаря, Призовника и Пазителя на шарките, Ветроключ и Песнопоец, Нарицателя и Преобразителя.
— Изкуствата на Преобразителя и Призовника са много опасни — рече той. — Преобразуването, или превръщането, както може би го знаете, стопанке. Дори един обикновен заклинател може да знае как да направи илюзорни превръщания, да превръща за малко едно нещо в друго, или да приема самият той друг облик. Виждали ли сте такова нещо?
— Чувала съм ~ прошепна тя.
— А понякога вещици или заклинатели ще ви кажат, че са призовавали мъртви, за да говорят чрез тях. Например някое дете, за което скърбят родителите. В колибата на вещицата, в тъмното, чуват го как плаче, или се смее…
Тя кимна.
— Но това са само заклинания за илюзия, за привидност. Има обаче истински преобразувания, както и истински призовавания. И те могат да се окажат истински изкушения за магьосника! Възхитително е да летиш с крилете на сокол, стопанке, и да виждаш земята долу с очите на сокола. А да призоваваш, което ще рече да назовеш истински, е голяма сила. Да знаеш истинското име означава да притежаваш власт, както знаете, стопанке. А изкуството на призовника стига точно дотам. Възхитително е да можеш да призовеш привиденията и духа на отдавна умрели. Да съзреш красотата на Елфаран в ябълковите градини на Солея, както я е видял Моред, когато светът бил още млад…
Гласът му беше станал много тих и мрачен.
— Е, да се върнем на моя разказ. Преди малко повече от четиридесет години на остров Арк, богат остров на Вътрешното море, на югоизток от Семел, се родило дете. Детето било син на помощник-управителя на двора на владетеля на Арк. Син не на бедняк, но не и на особено важна особа. А родителите му починали млади. Така че не му обръщали много внимание, докато не им се наложило да го забележат, заради това, което правело и което можело да направи. Нечитав бил изтърсакът, както казвали. Притежавал сили. Можел да подпали огън или да го загаси с една дума. Можел да накара котли и тигани да полетят из въздуха. Можел да превърне мишка в гълъб и да го пусне да лети из просторните кухни на владетеля на Арк. А ако се ядосал или изплашел, вършел бели. Обърнал котела с вряща вода върху един готвач, който се държал зле с него.
— О! — прошепна Дара. Един бод не беше ушила, откакто той бе започнал.
— Бил само дете, ала чародеите в двора, изглежда, не били много разумни хора, тъй като не проявили особена мъдрост или доброта спрямо него. Сигурно са се уплашили. Вързали му ръцете и му запушили устата, за да не може да прави заклинания. Затворили го в една стая в мазето, каменна килия, докато не решат, че се е укротил. После го пратили да живее в конюшните на голямата ферма, защото с животните се разбирал и когато бил с конете, бил по-кротък. Но той се скарал с едно конярче и превърнал бедния момък в конско лайно. Когато чародеят успял да върне на конярчето истинския му вид, отново вързали момчето и му запушили устата, и го качили на един кораб за Роук. Сметнали, че може би Повелителите ще успеят да го укротят.
— Горкото дете — промълви тя.
— Да, защото моряците също се уплашили от него и го държали вързано през цялото пътуване. Когато Вратарят на Големия дом на Роук го видял, отвързал ръцете му и освободил езика му. А първото нещо, което, казват, направило момчето в Големия дом, било да преобърне масата в трапезарията, да накара бирата да се вкисне, а един ученик, който се опитал да го спре, превърнал за малко в прасе… Но момчето за първи път си намерило майстора в лицето на Повелителите.
— Те не го наказали, а задържали необузданите му сили обвързани със заклинания, докато не го принудят да слуша и да започне да се учи — продължи той. — Отнело им много време. У него имало съпернически дух, който го карал да търси всяка сила, която не притежава, всяко нещо, което не знае, като предизвикателство, като заплаха, нещо, срещу което да се бори, докато не го надвие. Има много такива момчета. И аз бях такъв. Но извадих късмет. Рано си научих урока.