Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
Непот млъкна за секунда, колкото да махне за поздрав на Цезар, който стоеше на стълбите пред Курия Хостилия с дъбов венец около челото си.
— Предлагам ви, квирити, да прокараме скромен плебисцит, който да доведе Помпей Велики у дома и да му връчи специално поръчение за слагане край на конфликта, заради който продължаваме да търпим този безкраен Сенатус Консултум Ултимум! Викам аз да доведем Помпей Велики, та да свърши веднъж завинаги с това, което нашият болен от подагра консул не може дори да започне: да смаже Катилина!
Отново го посрещнаха гръмки овации, докато Катон, Терм, Фабриций и Луций Марий не наложиха вето.
Метел Непот, който беше председател на колегията на народните трибуни, та затова заседанието беше свикано от негово име, реши, че е сторил достатъчно. Разпусна събранието и си тръгна под ръка с брат си Целер, доволен от радостните възгласи на удовлетворената от спектакъла тълпа.
— Мисля, че и на теб нямаше да ти хареса да ходиш плешив по улиците — подхвърли Цезар, който се присъедини към двамата, — ако името ти означава „човек с гъста коса“.
— Баща ти да не се е женил за Аврелия Кота — подигра му се Непот. — Досега не съм срещнал някой Кота, който да не е заприличал на яйце, преди да навърши четирийсет.
— Знаеш ли, Непоте, досега не си бях давал сметка какъв талантлив демагог си. Там, на рострата, ти разиграваше всичко със стил. Целият площад те гледаше в устата. А на мен самия представлението ти толкова ми хареса, че дори ти прощавам, задето ме заяде за косите.
— На мен самия ми беше доста забавно, признавам. И все пак няма да успея нищо да реализирам на практика, защото ветото на Катон ще ме преследва навсякъде.
— Съгласен съм. Годината ще бъде доста неуспешна за политическата ти кариера. Но ако не друго, когато дойде време да се кандидатираш за някоя по-висока длъжност, избирателите ще си те спомнят с топли чувства. Дори и аз бих могъл да гласувам за теб.
Братята Метели отиваха на Палатина, но благоволиха да изпратят Цезар чак до вратата на дома му.
— Предполагам, че ще заминеш за Етрурия? — попита Цезар Целер.
— Заминавам утре призори. Искаше ми се да имах възможност лично да се изправя срещу Катилина, но нашият главнокомандващ Хибрида очаква от мен да държа под око Пицен. И да иска, Катилина няма да успее да се добере до моя лагер, без да попадне на някой чужд легион по пътя. — Целер стисна брат си за китката. — Онова за сутрешните мъгли над Тибър беше доста сполучливо, Непоте.
— Ти сериозно ли възнамеряваш да повикаш Помпей в Рим? — заинтересува се Цезар.
— Практически погледнато, от това не би имало голяма полза — обясни Непот, — затова нека си призная, че го казах само колкото да видя реакцията на ония. Иначе, дори да остави армията си и да се прибере сам, пак ще му отнеме месец-два, при условие че получи съобщението достатъчно бързо.
— До два месеца дори Хибрида ще е влязъл в сражение с Катилина — отбеляза Цезар.
— Прав си, разбира се. Но след като чух Катон, вече се чудя дали държа да прекарам цялата година в Рим, само да слушам как оня налага вето след вето. От политическа гледна точка годината е наистина загубена. — Непот въздъхна. — Човек не може да излезе наглава с Катон! Никой в нищо не може да го убеди, а лошото е, че не може и да го уплаши.
— Разправят — допълни Целер, — че той дори бил тренирал за деня, когато разгневената тълпа решила да го хвърли от Тарпейската скала. Когато Катон бил на две години марсът Попедий Силон на няколко пъти го бил провесвал над скалите под прозореца в къщата, но малкият звяр нито веднъж не отстъпил.
— Да, това е той, Катон — ухили се Цезар. — Историята е достоверна, така поне разправя Сервилия. Но нека се върнем на твоя трибунски мандат. Дали те разбрах правилно? Да не би да планираш да се оттеглиш?
— Имам предвид нещо по-интересно. Ще създам ужасна шумотевица и накрая ще принудя Сената да ме изгони от длъжност чрез указа за извънредно положение.
— И ще го постигнеш, като издействаш на Помпей да се върне.
— О, не мисля, че това ще е достатъчно на Катул и компания да изгубят търпението!
— Прав си.
— И все пак — допълни Непот, — ако предложа на народното събрание закон, с който да освободим Хибрида от длъжност поради некадърност и да повикаме нашия Велик приятел, връчвайки му същия неограничен империум, на който се радва той в момента на изток, ония ще се разбеснеят. А ако внеса и някои добавки към законопроекта, като например да позволим на Великия да запази империума си и да задържи армията си на лагер в Етрурия, кандидатирайки се задочно за консул… Мислиш ли, че това ще е достатъчно сенатът да изригне?