Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Хладните пръсти на Бил се преплетоха с моите.
— Суки — изрече той с онзи дълбок глас, от който винаги ми се подкосяваха краката. Опитах се да фокусирам поглед върху лицето му. Седеше на леглото от дясната ми страна.
Изглеждаше по-добре. Най-дълбоките порезни рани по лицето му изглеждаха като белези, а синините и натъртванията почти не се забелязваха.
— Попитаха ме дали ще се връщам за разпятието — казах му аз.
— Кой те попита? — Той се наведе над мен с напрегнато изражение на лицето.
— Пазачите на портала.
— Пазачите на портала в имението те попитаха дали ще се връщаш за разпятието довечера? Тази вечер?
— Да.
— Кого ще разпъват на кръст?
— Не знам.
— Очаквах да кажеш: „Къде съм? Какво се е случило с мен?“ — обади се Ерик. — А не да обсъждаш въпроса кого ще разпъват… или може би вече са разпънали — поправи се той, след като погледна часовника до леглото.
— Може би са възнамерявали да разпънат мен? — Бил изглеждаше леко изненадан от собственото си предположение. — Може би са искали да ме убият тази вечер?
— Или пък са заловили фанатика, който се опита да набучи на кол Бети Джо? — предположи Ерик. — Той има най-големи заслуги да умре на кръста.
Замислих се над думите му, макар че се чувствах твърде отпаднала да разсъждавам над каквото и да било.
— Аз останах с друго впечатление — прошепнах. Шията ме болеше ужасно.
— Успяла си да прочетеш нещо от мислите на върколаците, така ли, Суки? — попита Ерик.
Кимнах.
— Според мен имаха предвид Буба — прошепнах аз и всички в стаята застинаха.
— Този кретен! — ядоса се Ерик след кратка пауза за смилане на информацията. — Заловили ли са го?
— Така мисля — наистина останах с такова впечатление.
— Трябва да го измъкнем оттам — каза Бил. — Ако е още жив.
Доста смело заявление от страна на Бил. Аз никога не бих се върнала в онова имение, ако бях на негово място.
Възцари се неловка тишина.
— Ерик? — Бил вдигна вежди; чакаше да чуе коментара на Ерик.
Ерик изглеждаше навъсен като буреносен облак.
— Имаш право. Носим отговорност за него. Не мога да повярвам, че родният му щат има желание да го екзекутира! Къде им е лоялността?
— А ти? — гласът на Бил прозвуча значително по-хладно, когато се обърна към Алсид.
Стаята се изпълни с топлината на Алсид. Както и с обърканите му мисли. Беше прекарал част от предишната нощ с Деби. Факт.
— Не знам как бих могъл да участвам — отчаяно каза Алсид. — Бизнесът ми, така де… бизнесът на баща ми… налага ми се често да идвам тук по работа. А ако вляза във вражда с Ръсел и свитата му, това ще е почти невъзможно. Достатъчно грижи ще си имам, ако разберат, че Суки е откраднала затворника им.
— И е убила Лорена — добавих.
Поредното неловко мълчание. Ерик се ухили до ушите.
— Очистила си Лорена? — като за стар вампир добре владееше местния жаргон.
— Суки я прониза с кол — каза Бил с непроницаемо изражение на лицето. — Уби я в честен двубой.
— Убила е Лорена в битка? — Ерик се ухили още по-широко. Имаше вид на горд баща, който слуша как първородният му син рецитира Шекспир.
— Много кратка битка — уточних аз. Не исках да си присвоявам заслуги, които не ми се полагаха. Ако това изобщо можеше да се нарече „заслуга“.
— Суки е убила вампир — възкликна Алсид с нескрито възхищение.
Присъстващите вампири го изгледаха начумерено.
Алсид наля голяма чаша вода и ми я подаде. Изпих я бавно, измъчвана от болка. След минута-две се почувствах значително по-добре.
— Да се върнем на първоначалната тема — каза Ерик и ме погледна многозначително, за да ми покаже, че би могъл да добави още неща по повод убийството на Лорена. — Ако все още не са разбрали, че именно Суки е помогнала на Бил да избяга, то тя е най-добрият ни начин да се върнем в имението, без да будим подозрения. Те може и да не я очакват, но няма да я отпратят, в това съм сигурен. Особено ако каже, че има съобщение за Ръсел от кралицата на Луизиана… или пък ако каже, че има нещо, което трябва да върне на Ръсел… — той сви рамене, сякаш искаше да ни успокои, че няма да е трудно да измислим правдоподобна история.
Не исках да се връщам там. Замислих се за горкичкия Буба и се опитах да се разтревожа за съдбата му — която може би се решаваше точно в този момент, — но не ми стигнаха силите.
— Бял флаг? — предложих аз и се изкашлях. — Вампирите имат ли такава практика?
Ерик се замисли.
— Разбира се, но тогава ще ми се наложи да обясня кой съм — каза той.