Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Алсид се намираше в щастливо състояние на духа и мислите му се четяха много по-лесно. Нямаше търпение да се обади на Деби.
Отворих уста, размислих, затворих я и после пак я отворих. Какво толкова имаше да му мисля?!
— Знаеш ли кой ме бутна в багажника и ме затвори вътре? — попитах аз Алсид. Зелените му очи залепнаха отгоре ми. Лицето му застина, сякаш се мъчеше да не дава израз на емоциите си. Обърна се, излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Чак тогава осъзнах, че отново се намирам в неговата спалня за гости.
— Е, кой извърши това дело, Суки? — попита Ерик.
— Бившата му приятелка. Не-чак-толкова-бивша от снощи насам.
— А защо й е било да го прави? — попита Бил.
Поредното неловко мълчание.
— Суки бе представена като новата приятелка на Алсид, за да получи достъп до клуба — деликатно обясни Ерик.
— О! — възкликна Бил. — А защо е трябвало да ходиш в клуба?
— Явно доста са те удряли по главата, Бил — хладно се намеси Ерик. — Опитваше се да „чуе“ къде те държат в плен.
Разговорът отиваше твърде близо до теми, които двамата с Бил трябваше да обсъдим насаме.
— Глупаво е да се връщам отново там — казах. — Не може ли да се обадя по телефона?
Двамата ме погледнаха така, сякаш изведнъж се бях превърнала в жаба.
— Идеята ти никак не е лоша — каза Ерик.
Телефонният номер се оказа регистриран на името на Ръсел Еджингтън, а не на „Имението на Страшния съд“, „Вампирски свят“ или нещо подобно. Докато обмислях как точно да проведа разговора, пресуших съдържанието на голяма пластмасова чаша. Мразех вкуса на синтетичната кръв, която Бил настоятелно ми предлагаше, затова той я смеси с ябълков сок и аз я изгълтах, стараейки се да не гледам какво пия.
Накарали са ме да я пия чиста, когато са ме качили в апартамента на Алсид тази вечер; не питах как са успели да го направят. Поне знаех защо дрехите, с които Бърнард ми услужи, изглеждаха в такова отвратително състояние. Приличах по-скоро на човек с прерязано гърло, отколкото на пострадала от вампирско ухапване. Раната все още ме болеше много, но болката постепенно отслабваше.
Разбира се, изборът за това кой да се обади в имението падна върху мен. Не познавам мъж над шестнайсетгодишна възраст, който да обича да говори по телефона.
— Бети Джо Пикард, моля — казах аз на мъжа, който вдигна слушалката.
— Заета е — сряза ме той.
— Трябва да говоря с нея веднага.
— Просто е заета. Желаете ли да оставите номера си?
— Обажда се жената, която снощи й спаси живота — нямаше смисъл да увъртам. — Трябва да говоря с нея веднага. На мига.
— Ще видя какво мога да направя.
Последва дълга пауза. От време на време чувах как покрай телефона минават хора, а някъде отдалече се носеха радостни възгласи. Не ми се мислеше каква би могла да е причината. Ерик, Бил и Алсид, който най-после се беше довлякъл обратно в спалнята, след като Бил го попита дали можем да ползваме телефона му, — седяха около мен и ми правеха разни знаци, но аз просто свивах рамене в отговор.
Най-накрая се чу отривисто трак-трак-трак от токчетата на Бети Джо Пикард.
— Благодарна съм ти, но не можеш да спекулираш с това вечно — каза тя направо. — Погрижихме се за лечението ти, осигурихме ти място за възстановяване. Не изтрихме паметта ти — добави тя, сякаш току-що се беше сетила за тази дребна подробност. — Защо звъниш?
— Има ли при вас един вампир, имитатор на Елвис?
— И да има, какво от това? — гласът й внезапно се напрегна. — Снощи заловихме нарушител в пределите на имението, да.
— Тази сутрин, след като напуснах дома на господин Еджингтън, попаднах в плен — казах. Спряхме се на този вариант, защото сметнахме, че дрезгавият ми немощен глас ще звучи убедително.
Последва дълга пауза. Бети Джо Пикард търсеше скрит смисъл в думите ми.
— Имаш глупавия навик да попадаш точно там, където не трябва — каза тя с тон, който съвсем леко наподобяваше съчувствие.
— Сега ти се обаждам по тяхна заповед — предпазливо изрекох аз. — Наредиха ми да ти кажа, че вампирът, който държите при вас, не е имитатор, а оригиналът.
Тя се изсмя.
— О, значи… — после внезапно млъкна. — Ебаваш се с мен, нали? — можех да се закълна, че Мейми Айзенхауер никога не би казала това.
— Ни най-малко. В нощта на смъртта му в моргата по случайност е работил вампир — изграчих аз. Бети Джо издаде странен звук, нещо средно между хълцане и хъркане. — Не използвайте истинското му име. Наричайте го „Буба“. И… за бога… не го наранявайте!
— Но ние вече… изчакай така!
И хукна. Потракването на токчетата й утихна в далечината.