Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Миг по-късно нахълта в спалнята.
— Размърдайте се — каза той. — Всички трябва да се преместите в съседния апартамент. Бързо, бързо!
Бил ме грабна на ръце заедно с одеялото. Преди да успея да кажа каквото и да било, вече се намирахме пред вратата на необитаемия апартамент, а Ерик разбиваше ключалката. Бил затвори вратата зад гърба си точно когато скърцащият асансьор спря на петия етаж.
Стояхме като заковани насред хладната всекидневна в голия апартамент. Вампирите напрегнато слушаха какво се случваше при съседите. Започнах да треперя в ръцете на Бил.
Честно казано, чувствах се страхотно в прегръдката му, независимо от яда ми към него и проблемите помежду ни. Честно казано, изпълваше ме невероятното и малко плашещо усещане, че съм се завърнала у дома. Честно казано, независимо от това колко пребита се чувствах — и то точно от неговите ръце, или по-скоро зъби, — изтормозеното ми тяло копнееше да се срещне отново с неговото, голо-голеничко, въпреки случката в багажника. Въздъхнах. Разочаровах се от себе си. Трябваше да слушам единствено разума си, защото тялото ми сякаш страдаше от амнезия относно безмилостната атака на Бил и щеше да омекне при първа възможност.
Бил ме положи на пода в малката спалня е такова внимание, все едно струвах милион долара, и грижливо ме уви в одеялото. Двамата с Ерик долепиха уши до стената, зад която се намираше спалнята на Алсид.
— Ама че кучка! — измърмори Ерик.
О! Деби се беше върнала.
Затворих очи. Ерик изхълца от изненада, съвсем тихичко, и аз отново ги отворих. Гледаше право към мен и се подсмихваше.
— Снощи Деби е ходила в дома на сестра му, за да я разпитва за теб — едва чуто прошепна той. — Сестрата на Алсид много те харесва и това явно е разгневило Деби. Сипе обиди по адрес на сестра му.
Бил не намираше нищо забавно в това. Изведнъж тялото му рязко се напрегна, сякаш някой бе пъхнал пръста му в контакта. Ерик зяпна от изненада и ме погледна с неразгадаемо изражение на лицето.
От съседната стая се разнесе непогрешимия звук от шамар — дори аз успях да го чуя.
— Остави ни насаме за малко — каза Бил на Ерик.
Тонът му изобщо не ми хареса.
Затворих очи. Нямах сили за каквото и да било — нито да споря с Бил, нито да го упреквам за изневярата му. Не ми се слушаха обяснения и извинения.
Усетих как Бил коленичи на мокета до мен. После легна на една страна и ме прегърна.
— Алсид току-що каза на тази Деби, че си била много добра в леглото — прошепна той в ухото ми.
Подскочих толкова рязко, че всичките ми рани възнегодуваха едновременно. Притиснах с длан шията си и изскърцах със зъби, за да не изстена от болка. Когато събрах сили да говоря, успях да кажа само:
— Какво? Какво? — място не можех да си намеря от яд.
Бил ме прониза с поглед и сложи пръст върху устните си, за да ми напомни, че трябва да пазя тишина.
— Нищо подобно не се е случило! — гневно просъсках аз. — Но и така да е било, знаеш ли какво? Точно това заслужаваш… предател такъв… кучи син! — гледах го право в очите, без да мигам. Добре, нека дълго отлаганият разговор започне сега!
— Права си — измърмори той. — Легни си, Суки. Всичко те боли.
— Разбира се, че ме боли — прошепнах аз и се разплаках неудържимо. — Наложи ми се да го чуя от чужда уста, да чуя как смяташ да ми осигуриш издръжка и да ме зарежеш, за да живееш с нея, без дори да имаш куража да ми го кажеш лично! Бил, как можа да ми причиниш това? А аз, идиотката, се заблуждавах, че ме обичаш!
Обзе ме такава ярост, че сама се изненадах от себе си. Отметнах одеялото, хвърлих се отгоре му и го стиснах за гърлото.
Болка ли? Да върви по дяволите!
Не можех да обхвана цялата му шия, но забивах пръстите си с всичка сила, заслепена от изпепеляващ гняв. Исках да го убия.
Ако Бил се съпротивляваше, щях да продължа, но колкото повече стисках, толкова по-празна и студена се чувствах, а гневът ми полека утихваше. Бях го възседнала, а той лежеше по гръб абсолютно пасивен, с отпуснати на пода ръце. Отдръпнах дланите си от шията му и покрих с тях лицето си.
— Надявам се, че те е заболяло ужасно — казах аз задавено, но достатъчно ясно.
— Да — отвърна той. — Заболя ме ужасно.
Бил ме положи на пода до себе си и зави и двама ни с одеялото. После нежно придърпа главата ми върху рамото си.