Невинните [calibre 1.48.0]

— Не бях чувала за това.

— Не знам дали е истина, но е интересна история — усмихна се Роби.

— Току-що опроверга сам себе си — отбеляза тя. — Разказваш много увлекателно.

— Е, понякога се получава — сви рамене той.

— Харесва ли ти инвестиционният бизнес? — смени темата тя.

— Някога ми харесваше — отвърна той. — Но след известно време правенето на пари започна да ми се струва недостатъчно. Има и други неща в живота.

— Да, парите не са всичко, Уил. Те са само средство към целта, но не и самата цел.

— За доста хора е обратното — каза той.

— Много са хората със сбъркани приоритети, особено в този град.

— Пак говориш като политик — отбеляза Роби. — Искаш ли ме за шеф на предизборната си кампания?

Тя поруменя, но бързо се окопити.

— Става.

— А какво ще правиш след Белия дом?

— Каквото и останалите — сви рамене тя. — Животът им е планиран за четирийсет години напред, те знаят какво искат и как да го постигнат. Защото са свръхамбициозни.

— Всеки се стреми към нещо «свръх» — промърмори Роби. И Джули беше отвърнала по подобен начин, когато я попита за бъдещето.

— Когато работиш в Белия дом, неизбежно обричаш живота си на някой друг. Най-вече на президента, на когото служиш. Цялата ти същност е подчинена на успеха на друг човек.

— Сигурно ти е трудно да живееш по този начин.

— Честно казано, никога не съм си представяла, че ще стигна толкова далече.

— Е, сигурно си вършила нещата както трябва. Престижен университет, връзки?

— Виновна и по двете обвинения — отвърна с усмивка тя. — Родителите ми са доста заможни и участват активно в политиката. Със сигурност са използвали връзките си, за да стигна до тук.