Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Роби?
Той се обърна.
— Мисля, че има логика в това, което казваш — бавно промълви тя. — Наистина би трябвало да сме мъртви. Следователно нападението има някаква връзка с убийството на семейство Уинд или с взривяването на автобуса. А може би и с двете.
— Не, няма.
— Но…
Роби ѝ обърна гръб и погледна към мястото, от което беше започнала атаката на черния автомобил.
Някой ме е набелязал. Играе игрички, за да се докопа до мен.
— Имаш ли други врагове, Роби?
— Не мога да се сетя — разсеяно отвърна той.
С изключение на стотина души.
— Спестяваш ли ми нещо?
Той прогони мрачните мисли и разтърка врата си.
— А ти всичко ли ми казваш?
— Моля?
— Всичко ли ми казваш? — повтори той.
— Предполагам, че не.
— Това е отговорът на въпроса ти.
— Но ти твърдеше, че мога да ти се доверя, нали?
— Можеш. Но все пак работиш за своята служба, а аз — за моята. Предполагам, че споделяш всичко, което можеш. Аз също. Но и двамата докладваме по-нагоре, следователно има някакви граници. Което не означава, че не можем да работим заедно и да постигнем успех.
Ванс наведе глава и побутна някакъв фас с върха на обувката си.
— Тоест, ако си открил нещо в автобусното депо, ще ми кажеш всичко, което можеш? — подхвърли тя.
— Автобусът е престоял там достатъчно дълго, за да му бъде поставена бомба.
— Следователно извършителят е знаел, че мишената му ще бъде в него.
— Разполагаме ли със списък на пътниците?
— Да, но той е непълен. Съдържа само имената на хората, които са платили с кредитна карта, но не и на платилите в брой. За тях можем да разчитаме единствено на информация от близки и роднини, които твърдят, че съответният човек е пътувал с този автобус.
— Общ брой на пътниците?
— Трийсет и шест, плюс шофьора. В момента проверяваме всички, за които разполагаме с информация. Те са двайсет и девет. Осем обаче се губят. Вероятно са се качили в последния момент, плащайки кеш.
Такива са Джули и преследвачът ѝ, помисли си Роби.
— Може ли да видя списъка? — попита той.
Ванс измъкна телефона си, натисна няколко бутона и му показа дисплея.
Очите му пробягаха по списъка. Името на Джули не беше в него. Отсъстваше и Джералд Диксън, което означаваше, че, слава богу, тя не бе използвала откраднатата кредитна карта. Останалите имена не му говореха нищо — разбира се, с изключение на псевдонима, който самият той беше използвал, за да си купи билет.
Е, добре. Мишената е бил той, а не Джули. Но защо правят опит да го взривят в автобуса, а след това умишлено го пропускат, въпреки че се намира в смъртоносния обхват на картечния пистолет?
Променили са плановете си. В един момент ме искат мъртъв, но в следващия вече ме предпочитат жив. Защо?
— Роби?
Той вдигна глава от дисплея и срещна погледа на Ванс.
— Не виждам познати имена в този списък.
Лъжите му се трупаха със забележителна бързина.
— Значи все още не знаем кой е бил мишената.
Смутен от мисълта, че трябва да я излъже още веднъж, той побърза да смени темата.
— Нещо ново около Рик Уинд?
— Получихме резултатите от аутопсията. Причината за смъртта е задушаване.
— По-точно?
— Имал е петехиални кръвоизливи. Първоначално съдебният лекар не е бил сигурен какво точно го е причинило. Напълно изключва притискане на възглавница към лицето или нещо друго.
— Но защо са искали да прикрият начина, по който е било извършено убийството? — попита Роби и неволно затаи дъх.
— Очевидно за да не бъде открит извършителят.
— Може би не е така.
— В крайна сметка обаче патологът все пак е открил истинската причина за смъртта…
— Която ти все още не си споделила с мен — отбеляза Роби.
— Обичам мелодрамата — сви рамене тя.
— Как е бил убит този човек, Ванс? — остро попита той.
— Отрязали са езика му и са го натикали в гърлото му, причинявайки задушаване — не по-малко остро отвърна тя.
— Благодаря — намусено кимна Роби.
— Виж какво ще ти кажа — смени тона Ванс. — Ако има връзка между взривяването на автобуса и убийствата на Джейн Уинд и съпруга ѝ, трябва да има и общ знаменател.
— Но ти мислиш, че има връзка и тя е онзи пистолет, който не е бил използван за убийството на Джейн Уинд и детенцето ѝ. Аз вече споменах, че човекът, който е бил там, вероятно просто го е изхвърлил, след като е избягал от апартамента. Това ме кара да мисля, че въпросният пистолет няма нищо общо с взривяването на автобуса.
— А може и да има.
— Наистина ли мислиш така, или просто искаш да имаш преследване на терористи и разкрито убийство в служебното си досие?