Град на изгубени души

— С него сме стари приятели — обясни Магнус, но при вида на израженията им въздъхна.

— Е, всъщност не сме. Но това го пише в Книгата на Енох*.

* Апокрифен текст от Стария Завет. — Бел. прев.

— Струва ми се опасно — намръщи се Алек. — Звучи ми така, сякаш той е над Великите

демони. Нещо като Лилит.

— За щастие, вече е окован — каза Магнус. — Ако го призовеш, духът му ще ти се яви, но

тленната му форма ще си остане прикована към зъберите на Дудаел.

— Към зъберите на… О, все тая — заяви Изабел, навивайки дългата си коса на кок. — Той е

демонът на оръжията. Чудесно. Аз казвам да опитаме.

— Не мога да повярвам, че изобщо го обсъждаме — каза Джослин. — От деянията на

съпруга ми с очите си видях до какво може да доведе призоваването на демони. Клеъри… —

Тук тя млъкна, сякаш усетила погледа на Саймън върху себе си, и се обърна към него. —

Саймън, мислиш ли, че Клеъри вече е будна? Оставихме я да се наспи, но вече е почти

единайсет.

Саймън се поколеба.

— Не знам. — Това, убеждаваше сам себе си той, беше вярно. Където и да се намираше

Клеъри, възможно бе да спи. Макар че току— що бе разговарял с нея.

Джослин изглеждаше объркана.

— Но нали беше в стаята при нея?

— Не. Бях в… — Той не довърши, давайки си сметка за капана, в който сам бе паднал. В

апартамента имаше три стаи за гости. Джослин се бе настанила в една от тях, Клеъри — в

другата. Което очевидно означаваше, че той трябва да бе пренощувал в третата, заедно с…

— Изабел? — повдигна вежди Алек. — Спал си в стаята на Изабел?

Изабел махна с ръка.

— Няма защо да ми се правиш на голям брат. Нищо не се случи. Разбира се — добави тя,

когато Алек видимо се отпусна, — аз бях потънала в толкова дълбок пиянски сън, че той

може да е сторил с мен каквото си поиска, без изобщо да се събудя.

— О, я стига — каза Саймън. — Единственото, което направих, бе да ти разкажа целия

сюжет на „Междузвездни войни”.

— Мисля, че не си спомням абсолютно нищо — заяви Изабел и си взе бисквита от чинията

на масата.

— Така ли? Кой е най-добрият приятел на Люк Скайуокър от детските му години?

— Бигз Дарклайтър — без колебание отвърна Изабел, а после удари по масата с длан. —

Хей, това не беше честно! — Въпреки това му се усмихна широко над бисквитата си.

— А — обади се Магнус. — Любовта на социално непохватните. Тя си има своята красота,

макар да е предмет на присмех от страна на по-изтънчените от нас.

— Достатъчно. — Джослин се изправи. — Отивам за Клеъри. Ако смятате да призовавате

демон, не искам да присъстваме нито аз, нито дъщеря ми.

И тя се отправи към коридора. Саймън й препречи пътя.

— Не можеш да го направиш.

Джослин го погледна решително.

— Знам, че ще ми кажеш как този апартамент е най-безопасното място за нас, Саймън, но

ако ще се призовава демон, аз просто…

— Не е това. — Саймън си пое дълбоко дъх, но то не му помогна, тъй като в кръвта му вече