Град на изгубени души

мяташе якето си на един стол. — Аз ще си взема душ.

И той тръгна към банята, която, с облекчение установи Мая, беше свързана със стаята.

Последното, от което се нуждаеше в момента, беше обща баня в дъното на коридора.

— Джордан… — започна, ала той вече бе затворил вратата зад гърба си.

До ушите й достигна звук от течаща вода и като въздъхна, тя си събу обувките и се изтегна

върху леглото на отсъстващия Ник. Одеялото беше на тъмносиньо каре и миришеше на

борови шишарки. Мая вдигна поглед и видя, че таванът е облепен със снимки, от които й се

усмихваше все същото русокосо, около седемнайсетгодишно момче. Ник, предположи тя.

Изглеждаше щастлив. Дали и Джордан е бил щастлив тук, в дома на Претор Лупус?

Мая се пресегна и обърна към себе си снимката, на която бяха те двамата. Беше направена

преди години, когато Джордан все още бе кльощав, с големи лешникови очи, които

изпъкваха върху слабото му лице. Загорели от слънцето, те се прегръщаха и изглеждаха

щастливи. Летните лъчи не само бяха потъмнили кожата им, но и бяха изсветлили кичури в

косата на Мая; Джордан беше полуобърнат към нея, сякаш се канеше да й каже нещо или пък

да я целуне. Тя не можеше да си спомни кое от двете. Вече не.

Замисли се за момчето, върху чието легло седеше и което може би никога нямаше да се

върне. Замисли се за Люк, който бавно умираше, за Аларик и Гретел, и Жюстин, и Тео, и

всички други от глутницата й, които бяха изгубили живота си във войната срещу Валънтайн.

Замисли се за Макс и за Джейс — двете момчета на Лайтууд, изгубени завинаги… защото

дълбоко в себе си не вярваше, че някога ще успеят да си върнат Джейс. И накрая се замисли

за Даниел, брата, за когото никога не бе скърбила, и за своя изненада усети как очите й се

изпълниха със сълзи.

Надигна се рязко. Имаше чувството, че светът се накланя все по-застрашително, а тя се е

вкопчила безпомощно, мъчейки се да не полети в черната бездна, зейнала под нея.

Струваше й се, че я обгръщат бързо сгъстяващи се сенки. С Джейс и Себастиан там някъде,

нещата можеха единствено да се влошат. Чакаха ги нови загуби и още смърт. Трябваше да

признае, че от седмици не се бе чувствала по-жива от онези мигове на зазоряване, когато

целуваше Джордан в колата му.

Като насън, тя се изправи, прекоси стаята и отвори вратата на банята. Зад матираното

стъкло на душ кабината различи силуета на Джордан. Надали можеше да я чуе над шума на

водата, докато тя си сваляше дънките, пуловера и бельото. Пое си дълбоко дъх, отиде до душ

кабината, плъзна вратата настрани и пристъпи вътре.

Джордан рязко се обърна, отмятайки мократа коса от очите си. Водата беше гореща и лицето

му се бе зачервило, от което очите му грееха. А може би не само топлата струя караше

кръвта да се качва в главата му, докато я изпиваше с поглед… всеки сантиметър от тялото й.

Мая отвърна на погледа му без следа от притеснение. Медальонът на Претор Лупус

проблясваше във влажната вдлъбнатинка на шията му, по раменете и гърдите му имаше