Преследвана

Погледнах го и видях как ръцете му се свиват в юмруци.

— Какво има, Дарий?

— Ти беше права. Това наистина е друг свят. Има охрана, но тя не е от моите братя — той посочи едно неясно петно на стената на сградата срещу тази, в която се намирахме, точно там, където тя завиваше зад храма на Никс.

Загледах се натам. В същото време мракът между сенките на стария дъб и храма се размърда и аз видях приведената фигура на кацнал на стената гарван-демон.

— Ето, виж и там — посочи той към черното петно надолу по стената.

В началото не видях нищо, освен наситена тъмнина, естествена за подобна бурна нощ, но когато се вгледах, забелязах, че и там нещо помръдна, и различих формите на друго птицеподобно създание.

— Те са навсякъде — промълвих отвратена. — Как ще се измъкнем оттук?

— Ще можеш ли да ни прикриеш с елементите, както го направи преди?

— Не знам. Много съм уморена и се чувствам странно. Раната ми е по-добре, но имам усещането, че продължавам да кървя и силите ми не се възстановяват — после се сетих за нещо и стомахът ми се преобърна. — Знаеш ли, този път нямаше нужда да отпращам Вятъра и Огъня, след като те освободиха от Калона. Те сами си отидоха. Досега не ми се е случвало. Винаги остават в мен, докато не ги освободя.

— Този път си много слаба, а те допълнително ти отнемат силите. Способността ти да се свързваш със стихиите и да ги контролираш е дар от богинята, но той си има цена. Ти си млада и здрава и при нормални обстоятелства не забелязваш, че общуването с тях те изтощава.

— Усещала съм такова нещо и преди, но никога с такава сила.

— Не забравяй, че беше на една крачка от смъртта. Като прибавим и това, че нямаше време за почивка и възстановяване, комбинацията става наистина опасна.

— С една дума, не мога да гарантирам, че ще ви измъкна оттук — заключих аз.

— Предлагам ти да преминем на план В, след като не можем да осъществим план А и план Б.

— Мен ме остави като план Я — изхленчих аз. — Имам нещо, което ще ти помогне, макар и временно. Той отиде до хладилника и извади оттам две бутилки от минерална вода, само че вместо вода, в тях имаше гъста червена течност, която веднага разпознах. Подаде ми едната и ми нареди:

— Изпий я.

Аз го погледнах накриво.

— Държиш в хладилника си кръв в бутилки за вода?

Той вдигна вежди, но кожата около раната му се опъна и той веднага ги смъкна:

— Аз съм вампир, Зоуи. Ти също скоро ще станеш. За нас да държим бутилирана човешка кръв е същото, като да имаме бутилирана вода. Само че жаждата за кръв е много по-силна — той вдигна своята бутилка и я пресуши на един дъх.

Изключих всички мисли и съмнения и направих същото. Както винаги, кръвта избухна в мен, изпълни ме с енергия и аз се почувствах жива и непобедима. Мислите ми се проясниха, болката ме напусна и ме остави да си поема голяма глътка въздух, без да се превия надве.