Преследвана

— В онзи шкаф трябва да има комплекти за първа помощ — кимна той към дългия блестящ метален шкаф, който заемаше половината от стената отсреща. Отидох натам и видях още вградена мивка и купчина страховити медицински инструменти (всички бяха остри и от неръждаема стомана), акуратно подредени по големина и вид.

Игнорирах острите неща и започнах да отварям всички чекмеджета и вратички подред. От усилието ръцете ми започнаха да треперят неистово.

— Зоуи — извика Дарий и аз го погледнах през рамо.

Изглеждаше ужасно. Лявата страна на лицето му беше кървава каша. Разрезът тръгваше от слепоочието и стигаше до извивката на челюстта, като разкъсваше правите геометрични линии на татуировката. Въпреки това очите му се усмихваха.

— Ще се оправя. Това е малко повече от драскотина.

— Това е доста голяма драскотина — казах аз.

— Афродита сигурно ще се ядоса, като ме види.

— Ъ-хъм?

Воинът реши да ми се усмихне, но завърши с болезнена гримаса. Движението на устните му предизвика още по-силно кръвотечение. Той посочи лицето си:

— Това няма да й хареса.

Награбих цяла камара превръзки, напоени със спирт тампони, марля и какво ли още не, и се върнах при него.

— Ако те разкара заради това, ще й дам да се разбере… след като си почина малко — игнорирах миризмата на кръвта му, преглътнах тежко, за да не повърна, и се вгледах в ужасната «драскотина».

Знам, че звучи нелогично: аз обичам вкуса и миризмата на кръв, това е факт, но се скапвам, като видя да тече от телата на приятелите ми. Чакай малко! Може и да не е толкова нелогично, защото, хей, ало! Аз не ям приятелите си! Сетих се за Хийт и реших да допълня мисълта си: аз не ям приятелите си при нормални обстоятелства и никога, без да ми разрешат.

— Дай, аз ще я почистя — каза Дарий и протегна ръка към спиртния тампон, който стисках в шепата си.

— Не! — казах твърдо и тръснах глава, за да прогоня световъртежа. — Не ставай смешен. Ти си ранен, затова аз ще свърша тази работа. Само ми кажи какво трябва да правя — замълчах за миг, после казах тихо: — Дарий, трябва да се махнем оттук.

— Знам — отвърна той.

— Но не знаеш защо. Подслушах един разговор между Калона и Неферет. Те планират някакво ново бъдеще. Казаха, че за целта трябва да «завладеят Съвета».

Очите на Дарий се разшириха от смайване.

— Съветът на Никс? Или Висшия Съвет на вампирите?

— Не знам. Не споменаха подробности. Може би говореха за нашия Съвет в «Дома на нощта».

Той се взря в мен.

— Но всъщност не вярваш, че става дума за него? Кимнах бавно.

— О, велика Никс! Не може да бъде!

Стиснах устни, за да спра гаденето. Бъркотията в стомаха ми доказваше точно обратното.

— Страхувам се, че ще стане точно така. Калона е много силен и владее магия, която привлича хората към него. Основният им проблем е, че Неферет не може да ни подчини на волята си, докато те и онези птичи чудовища не изпълнят своя план, какъвто и да е той — честно казано, според мен те вече работеха по него, но се страхувах, че ако го изрека на глас, ще бъде като заклинание, което ще изпълни всичките им желания. — Затова не може ли да те превържем, да вземем Афродита, близначките и Деймиън и да се върнем в тунелите? — усетих, че всеки момент ще избухна в сълзи, затова продължих бързо: — Сега съм много по-добре и мисля, че трябва да се махаме веднага оттук, дори това да означава да се удавя в собствената си кръв.