Вълшебната кутия

Грифонът леко се изсмя.

— Циганите не гледат на това като на кражба. За тях оръжията и жената са нашето заплащане за забавлението ни от изминалата вечер. Честното си е честно, така мислят. Облекчиха те от нещата, от които не се нуждаеш.

Рицарят побесня.

— И ти не направи нищо, за да ги спреш?

Грифонът вдигна рамене.

— Защо да правя нещо? Какво ми влиза в работата какво ще се случи с Дамата или с твоите оръжия? Не ме интересува нито едното, нито другото. Честно казано, по-добре ще ти е без тях. В Лабиринта нямаш нужда от оръжия, а само от здрав разум и от търпение. Дамата беше като воденичен камък, завързан около вратовете ни, дразнител, който никой разумен човек не би изтърпял.

— Това не е решение, което трябва да вземеш ти!

— Не го и направих аз — Грифонът беше безизразен, лицето му леко се вдигаше към светлината, а жълтите му очи бяха спокойни. — Оставих събитията да си вървят по своя собствен ход и нищо повече.

— Можеше да ме предупредиш!

— Можеше сам да се предупредиш, ако мислеше последователно. Около циганите няма никаква загадка — те са еднакви по целия свят и винаги ще бъде така. Те живеят по своите собствени правила и ако приемеш да пиеш и да пееш заедно с тях, ти приемаш и всичко останало. Смятай това за добър урок, сър Рицарю и остави нещата да продължат по своя ход.

Рицарят преглътна гнева си, а под него се прокрадна страх, чувство, че губи контрол и не може да направи нищо, за да спре това. Дамата и неговите оръжия ги нямаше, а той не бе имал силата да го предотврати. Защо не беше осъзнал по-добре какво можеше да се случи? Защо не беше взел предпазните мерки, които знаеше, че бяха необходими?

Той дълбоко си пое въздух и погледна нагоре и надолу по течението на реката.

— Накъде тръгнаха те?

Грифонът не отговори и Рицарят бързо се обърна към него:

— Не ми давай повод да започна да ти се доверявам още по-малко! — рязко каза той.

Грифонът задържа върху него ядосан поглед.

— Никога не съм ти давал никакъв повод.

— Така ли? — Рицарят настръхна. — Когато аз се събудих в Лабиринта, ти вече беше там. Ти знаеше къде се намираме. Назова мястото по име. Ти каза, че няма изход от него, преди някой друг изобщо да го е споменал. Когато стигнахме онзи град и там ни разказаха за Страшната мъгла, ти знаеше историята. Съдържателят те определи като чудовището, предшестващо нейното идване. Миналата нощ, когато дойдохме при Речните цигани, ти знаеше кои са те, а ние с Дамата все още не знаехме. Изглежда знаеш много неща за едно място, което както казваш, не е твоето жилище. Не мога да се въздържа да не се запитам каква е причината за твоето присъствие в цялата работа.