Вълшебната кутия

Следобедът преполовяваше, когато стигнаха до реката. Тя се появи така, както бе изникнал пред тях и градът; видяха я, когато изкачиха едно възвишение и дърветата се разредиха. Реката беше широка и течеше бавно, като и в двете посоки дължината й се простираше докъдето им стигаше погледът. На другия бряг отново започваха горите на Лабиринта, които никъде нямаха край. Над тях небето си оставаше забулено и празно.

Те слязоха надолу, до брега на реката и спряха, като погледнаха първо към отсрещния бряг, а след това нагоре и надолу по течението. Нямаше признаци на живот. Водите бяха обгърнати от изпарения и изглеждаха гладки там, където бързеи и рифове не нарушаваха спокойствието им и не се разбиваха в подаващите се подводни камъни. По повърхността на реката не се носеха никакви отломки, нито пък подскачаха някакви риби, които да размътят прозрачната повърхност.

— След като има река, значи трябва да има и град някъде край нея — каза Дамата, изпълнена с надежда.

— Но дали този град е в Лабиринта или е някъде отвъд? — зачуди се Рицарят. Той я погледна. — Ще тръгнем покрай реката и ще видим. По кой път ще потеглим?

Тя отново го изненада.

— Ти реши. Ти си този, който ни води.

Рицарят ги поведе надолу по течението. Речният бряг беше широк, тревист и лесно проходим. Дърветата от гората останаха на около стотина метра назад в по-голямата си част и така пътят бе отворен за пътници. Докато сивият ден избледняваше в настъпващата нощ, мъглата се придвижи от гората и се установи над реката и нейните брегове. Тя пропълзя около върховете на обувките им, а след това и около коленете им. Когато се стъмни, тя им стигаше до кръста и те вече не можеха да видят къде свършваше брегът и къде започваше реката.

Рицарят тъкмо беше решил да се оттеглят към гората, когато чуха някаква песен. Спряха се като един и се заслушаха. Звуците идваха някъде съвсем близо пред тях, зад някакъв завой, на не повече от двеста метра далечина. Рицарят ги отведе до началото на гората, за да избегнат един водопад и те продължиха пътя си оттам. Когато стигнаха до завоя и го заобиколиха, съзряха светлината на няколко огъня. Песента идваше от там. Пътниците се отправиха към огньовете, като съсредоточено се взираха в мрака. Когато се приближиха, погледът им попадна на няколко изрисувани вагона. Имаше някакви мулета, завързани наблизо и палатки от светли платове, които бяха опънати между колчета, забити в земята и краищата на вагоните, с въжета. Певците бяха повече от дванайсет на брой, имаше и мъже, и жени и всички бяха облечени в разноцветни носии с много колани, пелерини и панделки.