Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
— Разбирам какво имаш предвид — каза Винсънт.
Четиридесет и седма глава
В пристройката към главната административна сграда на „Баркърз Хил Ентърпрайсиз“, точно до самия им офис, Едуардо разполагаше с прожекционна зала. Когато Анджело Партана му каза „филмът е само за твоите очи“, Едуардо прати момчето, което обикновено работеше с машината да изпие чаша кафе и помоли личния си секретар Ариго Гароне да го пусне.
Той изгледа с удоволствие филма. След това поседяха още малко заедно и го обсъждаха.
— Искаш да кажеш, че освен този щур филм Фартс Еспозито има запис, на който Мелън действително се договаря за Чарли? — каза Едуардо недоверчиво.
— Абсолютно.
— Не е за вярване. Момчето на Мелън го освобождават тази сутрин. Момичето отказва да свидетелствува по обвинението и двете с майка си се връщат в Тексас и т.н. и т.н. — чудеше се Едуардо.
— Той ще си помисли, че Дженаро е раздавал пари с шепи и затова са мигновените резултати.
— Този приятел сигурно е първият недорасъл пубертет, който някога се е кандидатирал за кмет. Каза ли на Чарли?
— Чарли е зает с предстоящия си годеж.
— Страхотна работа си свършил. Остави ми филма и когато получиш звукозаписа от Дженаро, изпрати ми го направо в апартамента.
Следващия вторник следобед, по коктейлно време, Джордж Ф. Мелън пристигна в просторния дом на Едуардо и беше въведен в кабинета, който беше на третия етаж от многоетажното жилище, намиращо се на шестдесет и първия етаж на зданието. Мелън беше слязъл от асансьора на петдесет и осми етаж и домакинът на Едуардо го покани във втория асансьор, който го заведе в най-елегантната стая, която Мелън беше виждал някога.
В центъра и в четирите й ъгъла грабваха очите цветни „картини“ — букети от девет части, изпълнени в стил Рика (Муромачи, петнадесети век), подредени от майстор на икебана. Почти цялата източна стена представляваше картина на прекрасен жасмин от Джеймс Ричард Блейк. Мебелите бяха от сребро и стъкло и просто грееха, изваяни в красиви форми и с тапицерията си в наситен смарагдов цвят. Вътрешните рамки на прозорците бяха от сребро. Богато украсеният килим пред голямото канапе от смарагд и сребро беше изтъкан като уголемено копие на скица, направена от китайски император през девети век, докато го бръснели. Някъде магнетофон изливаше Чайковски: екстазно изпълнение на велик майстор цигулар, сподиряно от звънкото ехо на оркестър. Неосъзнато Мелън погледна часовника си да види дали времето не е спряло.
Едуард Прайс седеше на голямото канапе. Надигна се да поздрави госта си. Мелън беше слушал за Едуард Прайс като за голям финансист, покровител на изкуството и щедър дарител на евангелистката църква, която беше не само духовна страст, а и основен източник за доходите на самия Мелън. Той нямаше понятие защо Едуард Прайс го бе поканил тук, но преизпълнен от любопитство, беше дошъл с готовност.
— Колко мило от ваша страна, че дойдохте, господин Мелън — каза Едуард Прайс. — Преподобният Джон Джексън често ми е говорил за вашия траен интерес към телевизионната църква на Америка.
— Много сте любезен, наистина, господин Прайс. Доктор Франсис Уиникъс от Югоизточното евангелистко движение, който е голям приятел на Белия дом, също казва похвални слова за вас.
— Той е голям човек. Моля, седнете тук, господин Мелън.
Сядайки, Мелън каза:
— Това е великолепна стая. Може ли да попитам кой я декорира?
— Фирмата „Прайс-Хувър“, много талантливи млади хора.
— Поканата тук е истинско удоволствие за мене, но до известна степен и загадка.
— Искам да ви кажа нещо.
Двамата мъже бяха седнали един до друг, с лице към картината на Блейк върху източната стена.
— Искате ли нещо за пиене? — попита Едуардо госта си. — Разхладително, кола или нещо по-силно?
— Не, благодаря. Истината е, че не мога да сдържа любопитството си.
Едуардо натисна едно копче на масата. Картината с прекрасния жасмин на Блейк се повдигна нагоре към тавана, откривайки филмов екран. Завесите на прозорците се спуснаха сами. Осветлението намаля. Образът на Джордж Ф. Мелън в най-ярки цветове на „Ийстмънколор“ се раздвижи и започна да им говори. В края на филма лицето на Мелън беше станало мъртвешки бяло. Устата му се движеше, но не издаваше звук. Лека пяна се беше образувала в ъгълчетата на устата му.