Дневната война

Ала Иневера се полюшваше като палма на вятъра и ясно виждаше накъде ще насочи усилията си Мелан по стъпките и погледа ѝ. Отново и отново разпиляваше енергията ѝ, като понякога просто ѝ отнемаше дъха и равновесието, а неведнъж добавяше и остра болка, за да подчертае урока. Внимаваше да не нарани Мелан трайно. Никога не се беше оплаквала от поведението на останалите момичета, но им нямаше вяра, че ще премълчат това. Кева нямаше да се поколебае да ѝ откаже достъпа до нейната Стая на сенките и ако Иневера убиеше или осакатеше собствената ѝ дъщеря, това щеше да е предостатъчна причина.

Но ѝ беше писнало от този тормоз. Мелан отново я нападна, финтира с Камилски ритник, но след това преля неочаквано в Овнешки рог, опитвайки се да счупи носа ѝ с челото си.

Иневера сграбчи робата на Мелан и се завъртя вихрено встрани, като подложи крак на пътя ѝ, за да я преметне по-лесно. Така бе хванала ръката на Мелан, че ако другото момиче се възпротивеше, щеше да си измъкне рамото. Очаквано Мелан стори обратното — засили инерцията си, почти подскочи и се сблъска с Асави. И двете момичета се строполиха едно върху друго, а останалите се разпръснаха.

Мелан изръмжа и приклещи с крака глезена на Иневера, препъна я и се претърколи върху нея. Силата на по-голямото момиче си пролича, когато успя да се премести зад Иневера, да я хване и да удари главата ѝ в пода няколко пъти. След всеки удар зад очните ябълки на Иневера проблясваха светкавици, ушите ѝ писнаха, а центърът ѝ се изгуби напълно.

Успя да освободи едната си ръка, когато Мелан преметна част от бидото ѝ през гърлото ѝ и така жертва част от контрола на ключа си. Но пък какво можеше да стори Иневера с една ръка и Мелан върху себе си? Отметна рязко глава назад, за да улучи Мелан в носа, ала другото момиче знаеше този номер и се отдръпна назад и встрани.

Както и Иневера знаеше, че ще се случи. Бърза като огнен демон, тя заби среден пръст и показалец в носа на Мелан. Ноктите ѝ бяха остри и се впиха стръвно в нежния хрущял.

— Асави още ли ще иска да те целува, ако вместо с нос останеш с дупка? — прошепна.

Мелан не беше най-красивата сред ний’дама’тингите, но несъмнено беше най-суетната. Изпищя и отпусна хватката си. В последвалата суматоха Иневера нанесе няколко удара и после се изтърколи на крака. Мелан стори същото, ала се олюляваше. Не можеше с нищо да се противопостави на Скорпиона на Иневера, който разби носа и скулата ѝ. Мелан се стовари на пода и опита да се надигне отново. Не успя.

— Когато види лицето ти утре, мисля, че дама’тинга Кева ще отмени наказанието ти — каза Иневера и вдигна кесията си с хора. — Ще влезем в Стаите на сенките заедно. И ще довърша заровете си преди теб.