Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Кашив се поклони и зададе втори въпрос.
— Докато паланкинът ми минаваше през града преди месец, един кхафит ме заплю. Как да го открия, за да въздам правосъдие?
Иневера разбираше прекрасно какво има предвид даматът с „правосъдие“. Глупакът, заплюл дамата, несъмнено го заслужаваше, но че Баден похабява цял въпрос за това, говореше предостатъчно за гордостта му.
Кева не реагира с нищо, докато се съветваше със заровете.
— На пазара. Дюкянът му е на триста и двайсет крачки на изток от статуята на Светата майка, близо до портата на Джада, в квартал „Канджин“. Продава…
Иневера наклони леко глава и сама разгледа заровете на Кева. Пъпеши медена роса, прочете тя.
— Меденки — каза след миг Кева. Иневера се вцепени и отново се вгледа в заровете, напълно сигурна, че ги е разгадала правилно. Хвърли объркан поглед на Кева. Не знаеше кое я плаши повече, дали това, че дама Баден ще изтезава и ще убие не този, когото трябва, или че великата ѝ учителка бе сгрешила.
Поколеба се. Да продума ли? Бързо се отказа. Ако посочеше грешката ѝ пред шарумите, това щеше да ѝ струва живота, както и навярно на всички воини, включително Соли. Дама’тингата трябваше да бъде непогрешима в очите на всички.
Иневера вдиша дълбоко, намери центъра си и не каза нищо.
Кашив отново се поклони.
— Дама Лакаш иска да отмени изключението за личните шаруми на даматите, които се бият в Лабиринта само по Новолуние. Как да се предотврати това?
Кева изсумтя и хвърли заровете за трети път.
— Зетят и наследник на дама Лакаш, дама Киван, е злословил за тебе на един от съветите. Поискай право да си отмъстиш за обидата и го убий, като му вземеш в отплата неговата дживах ка, а най-голямата дъщеря на Лакаш, Гиса — като своя дживах сен. Ожени се за нея още същата вечер и ѝ направи дъщеря на третия следобед след церемонията.
Кашив сбърчи вежди от неприязън.
— Ето и последния въпрос на дамата, дама’тинга: „С мъже съм все тъй енергичен и потентен, но съм изгубил способността си да се съешавам и да давам деца на съпругите си. Как да си върна силите с тях?“.
Кева изсумтя отново и прибра заровете си. Разрови се из торбичката си и се раздрънчаха мускалчета, сред които тя избра едно.
— Лично втрий това в копието на дамата, преди да стори делото, и му кажи да побърза. — Подхвърли бутилчицата на Кашив. — Ако не помогне, вкарай пръст в задника му.
Кашив и останалите шаруми се засмяха.
— А благословът? — попита Кева.
— Господарят ми е загубил девет дегустатори през последната година — каза Кашив. — Подозира един от мнозината си синове.
— Но пък похаби цял въпрос за плюещ кхафит — отбеляза Кева.
Кашив се поклони доземи.
— Синовете на господаря ми увеличават властта му и той не иска да убива никого от тях, нито пък смята, че това би възпряло други зложелатели. Вместо това моли от вас за бокал, украсен според сана на господаря ми, който може да превръща отровите в чиста вода.
— Много ценен дар — рече Кева. — Мъчно ще го измайсторим.
Кашив се усмихна.
— Господарят ми се надява да не се окаже толкова трудно с костите на воден демон.
Кева кимна и се надигна.
— Може да си вървите. Кажи на господаря си, че бокалът му ще е готов в първото Новолуние след пролетното слънцестоене. Ще го научим да го държи по определен начин, така че само той да може да задейства силата му.
— Дама’тингите са щедри отвъд всяка мяра. — Кашив докосна с чело земята и се изправи. Докато той и останалите се готвеха да тръгват, Соли обърна глава към дама’тингите. За миг срещна погледа на Иневера.
И смигна.
Следващите няколко дни бяха кошмарни. Иневера и останалите ний’дама’тинги, заслужили си Стаите на сенките, научиха как да свалят плътта на демоните с киселина и пламъци, без да вредят на хората. След това костите се полираха със свещено масло, докато ний’дама’тингите напяваха безконечно молитви към Еверам, а останките на съществата чернееха и се втвърдяваха като обсидиан.
Смрадливата киселина се неутрализираше с основа, а течността, която оставаше, беше смъртоносна, ако я докоснеш, но пращеше от магия и дама’тингите можеха да я използват. Отцеждаше се в големи цистерни, към които бяха свързани тръби. По тях магията се движеше като в кръвоносна система из двореца, захранваше светлините, осигуряваше топлина или хлад според нуждите и подсилваше безбройните заклинания, с които бе осеяно зданието.