Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
От работата на момичетата им прилошаваше, пребледняваха и изгаряха ръцете си, но Иневера почти не обърна внимание. Съзнанието ѝ бе далеч от толкова лек повей. Дишаше през уста, напяваше и оставяше ръцете да вършат монотонно работата, докато мислите ѝ се въртяха безспир около Соли. През годините се страхуваше за него непрестанно и сърцето ѝ се свиваше, колчем в шатрата докарваха поразени шаруми. Щеше да ѝ стигне да го види жив, но смигването промени всичко. Соли разбра каква съдба ѝ е отредена и още я обичаше. Щеше да каже на Манвах, че всичко е наред, и да успокои майчиното ѝ сърце.
В помещението ехтяха цимбалите на Иневера, докато се въртеше и пристъпяше със съвършено равновесие на полирания каменен под. Беше на тринайсет, ала с женствени форми, гъвкава, но и пищна. Рязко люшкаше бедра към Кхавел, а той се поклащаше назад при всяко нейно движение.
По-малките гледаха в захлас. Иневера преподаваше на начинаещите танца по възглавниците, макар бидото, което носеше, да сочеше, че самата тя още не бе изпитвала кулминацията му.
Според свещените закони Оброчените оставаха девствени, докато не приемат булото. Тази вечер дамаджи’тингата щеше да разкъса химена ѝ в символ на консумирания брак с Еверам и Иневера щеше да се превърне в Невяста.
На втората нощ ѝ бе позволено да се съеши с мъж или предмет според желанията си — та какво бе всичко останало, сравнено с обятията на Еверам? Играчки.
Иневера срещна погледа на евнуха, докато лъкатушеше край него. Той бе изцяло във властта ѝ, с помътени очи, а главата му се движеше в ритъм с движенията ѝ. Беше неин.
Кхавел беше физически съвършен — дама’тингите не подбираха нищо по-малко за своите удоволствия, — красив, с изсечени скули и лъснато от масло мускулесто тяло. От малък бе обучен в масажа и всички други начини да достави наслада на жената и несъмнено щеше да е майстор любовник. Шепнеше се, че го употребяват почти всички дама’тинги и живее на постоянен режим от тайнствени вещества за подсилване на потентността, постоянни упражнения и внимателно разчетен сън.
На практика всяка нова дама’тинга през последното десетилетие го бе призовала в покоите си на втората нощ и никоя не съжаляваше.
Но докато Иневера ценеше красотата на евнуха, той не разбуждаше у нея щения, така както не би го сторила и съвършена статуя на мъж. Другите момичета може би нямаха търпение да започнат да практикуват танца по възглавниците, но Иневера не бе прекарала години в самоусъвършенстване, за да се похаби с полумъж. По-скоро би си легнала с кхафит.
Когато демонстрацията привърши, тя подреди по-младите девойки и им помогна да поставят стъпалата си правилно — след това ги поведе през основното движение на танца, рязкото полюшване на хълбоците.
След урока Иневера отиде в банята и докато мускулите ѝ се отпускаха в горещата вода, тя вдишваше дълбоко парата. Мелан и Асави също бяха там и целенасочено я отбягваха, но през многото месеци, откак Иневера бе победила Мелан, много от останалите ний’дама’тинги бяха променили отношението си към нея.
— Да те изкъпя, сестро? — попита Джасира, хванала напоен с вода и насапунисан плат. Беше две години по-голяма от Иневера и тъкмо бе преминала изпитанието си за правото да посещава Стаите на сенките. Иневера махна отрицателно. Подобни предложения зачестяваха, докато силата ѝ растеше, а тази на Мелан отслабваше. Както и Кенева бе предрекла, останалите момичета се страхуваха от нея и едни сред други мълвяха, че един ден ще е дамаджи’тинга. Иневера можеше да превърне повечето ний’дама’тинги в свои прислужници, дори дотам, че да споделят постелята ѝ — ала не се интересуваше от подобни неща. Момичетата не се бяха отвърнали изцяло от нея както някога, но не ѝ бяха и приятелки.
Повече от всичко на Иневера ѝ се искаше да говори с майка си. Или с брат си. Само на тях можеше да се довери напълно.
Докато се обличаха, Иневера погледна към Мелан.
— Към Стаите ли, сестро? Можем да вървим заедно.
Мелан я изгледа свирепо и Иневера си позволи усмивчица.
— Радвай се сега, лош зар — прошепна Мелан. — Днес довършвам заровете си, а утре приемам булото.
Усмихна се хищно, ала Иневера ѝ отвърна с още по-благосклонно изражение.