Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
И всяка нощ Мелан я биеше, като го наричаше „упражнения по шарусахк“. Дори половин година по-късно Кева бе недоволна от шарусахка на Иневера, а Мелан все така нямаше достъп до Стаята на сенките.
Всяка нощ Иневера спеше само с Евджах’тингата за компания, докато другите момичета си шепнеха една на друга в мрака или споделяха леглата и милувките си. Дори сънищата ѝ бяха обладани от символите по седемте зара, които бяха определили живота ѝ през онзи Хану Паш. Плачеше ѝ се, но не смееше, защото смяташе, че Мелан и Асави, винаги заедно в койката до нея, биха се насладили на тъгата ѝ.
Иневера стоеше гордо, докато Кенева оглеждаше големите паници. В пясъка им момичето бе нарисувало най-сложните защитни кръгове, които бе опитвало досега. Всеки — от четирийсет и девет защити, всички сплетени, за да се задействат в хармония. Между паниците се намираше кутията ѝ за упражнения, в която се мъдреше една-единствена защита.
Защитите бяха прекрасно оформени във финия жълтеникав пясък, но пък никога не бяха тествани, така че нямаше как да знае ще упражнят ли достатъчно магическа сила.
Кева стоеше до майка си и наблюдаваше защитите, ала не продумваше. Нямаше нужда. Красноречиво бе, че считаше Иневера за достойна да бъде изпитана дори след по-малко от две години. До Кева Мелан бе впила яростно очи в Иневера, макар лицето ѝ да бе спокойно.
Накрая Кева кимна.
— Пуснете завесите.
Иневера изпълни и дамаджи’тингата извади от плътната си кадифена торбичка голяма демонска кост. Иневера се запита колко ли шаруми са пролели кръв за нея.
Иневера събра шепи и Кенева постави в тях безценното парче алагай хора. За пръв път докосваше демонска кост и макар да си мислеше, че Евджах’тингата я е подготвила, го усещаше странно в ръцете си — пощипваше и привличаше кръвта ѝ като магнит.
Внимателно, почти благоговейно тя постави костта върху защитата между двете паници и всички останали замъждукаха и се разгоряха, докато смучеха силата. Заискриха в златно, а пясъкът потъмня. Кръговете се раздвижиха. Отначало Иневера си помисли, че си въобразява, ала движението им се ускори като миниатюрни водовъртежи в казан за готвене, след като го разбъркаш. Преливаха един в друг в подобни на осмици форми.
Демонската кост изчезна насред този вихър и последва ярък проблясък, преди паниците да угаснат. Пред очите на Иневера разцъфтяха шарени петънца и тя се замая.
— Готово — каза Кенева. — Вдигни завесите.
Иневера се запрепъва през тъмната стая, повече по спомен, отколкото по зрение, напипа дебелите завеси и ги отметна. Светлина нахлу в стаята.
Върна се при Кенева и Кева и ахна, когато видя паниците, всяка осветена от ярък лъч. Пясъкът в тях го нямаше, нито пък костта между тях. Лявата паница беше пълна с чиста вода. Тази вдясно — с димящ кускус.
Докато се подготвяше за изпита си, Иневера не се храни шест дни. Приемаше само малка чашка вода сутрин и една вечер. Гърлото ѝ беше пресъхнало, а в стомаха ѝ се бе загнездила куха непрестанна болка. Той изкъркори неочаквано.
Кенева вдигна вежда.
— Постите ти може би ще свършат скоро. — Подаде на Иневера клечки за ядене от слонова кост, със златни, инкрустирани със скъпоценни камъни дръжки. — Ако си нарисувала защитите си както трябва, ще ти стигне и една хапка…
Тя извади златен бокал и го потопи във водата.
— А водата ще е най-сладката и чиста напитка, която си опитвала, и ще утоли жаждата ти дори с малка глътка.
Изгледа Иневера мрачно.
— Ако ли не… ще си мъртва мигове, след като опиташ кое да е от двете.
По гръбнака на Иневера пробягна тръпка. Бокалът, когато го пое, се разтрепери в ръката ѝ.
— Трябва ли?
Кенева поклати глава.
— Може да се откажеш, но ще изминат години, преди да прахосам друга кост за теб, ако изобщо го сторя.
Иневера намери центъра си, а пръстите ѝ спряха да треперят достатъчно задълго, за да закрепи в тях клечките. Пресегна се и поднесе към устата си хапка кускус.
Задъвка и ококори очи. Всепоглъщащият глад, който я караше да се препъва на равно през последните дни, изчезна. Енергията вече се разпростираше из крайниците ѝ, когато тя вдигна бокала и отпи от водата.
Кенева се усмихна, когато Иневера изпи всичко с грейнали очи. Никога не беше опитвала подобна вода. Сякаш пиеше от реката на Еверам.
Дамаджи’тингата взе клечките и бокала от Иневера и ги подаде на Мелан. Ноздрите на момичето се разшириха от яд и Иневера си позволи усмивчица. Мелан вече не можеше да стори нищо, за да попречи на Иневера да използва Стаята на сенките.