Върховното кралство [Рицарят]

— Наистина ли? Е, добре, продължавам да твърдя, че съм прав — каза Ортан.

— На ваше място не бих се обзаложил.

— Облог? Това е идея!

Лорн размени съучастнически поглед с Теожен. Графът нарочно беше подхвърлили идеята за облог и не беше недоволен, че поне за момент неговите рицари не мислят повече за преследването.

— Какво ще кажете за един облог, Лестер? — каза баронът.

— Ще кажа, че това ще са твърде лесно спечелени пари.

Репликата развесели Ортан.

— Двайсет и пет сребърни лангри? — предложи той.

— Петдесет?

— Съгласен. Петдесет.

— Грешите, Ортан — каза Гаралт. — Трябваше да послушате графа.

— Ще видим. Държите ли на думата си, Лестер?

Лестер грижливо уви парчето сирене в кърпа и избърса ножа в бедрото си. Изглеждаше напълно сигурен в себе си, но без да проявява надменност или задоволство. Просто излъчваше спокойната убеденост, че е прав.

— Държа — каза той. — Бароне, дължите ми петдесет сребърни лангри.

И сякаш за да му отдадат право, змейовете престанаха да се нападат точно в този момент. Отдалечиха се, като си играеха и единият гонеше другия.

Имаше смехове и дори няколко подигравки, които Ортан, като добър играч, прие с усмивка.

— Несъмнено братя — каза той. — Ако тези мъжкари бяха съперници, щяха да се разкъсат един друг.

— Предупредих ви — весело каза Теожен. — От всички нас Лестер най-добре познава змейовете.

— Бога ми, вярно е… Лестер, ще ви платя вашите петдесет сребърни лангри веднага, щом се върнем.

Дориан дьо Лестер се изправи и се обърна към барона.

— Не ги искам. По-добре ги дарете на нещастниците, изгубили всичко заради гелтите.

— Съгласен. Но в такъв случай удвоявам сумата.

Двамата мъже си стиснаха ръцете, преди да бъдат поздравени за щедростта. Теожен се усмихваше бащински — усмивката му изразяваше смесица от радост и гордост.

Която обаче бързо изчезна.

Съгледвачите се връщаха.

— Те наистина се разделиха — каза Орвейн, като скочи от седлото.

Пи вода от манерката, която му подадоха, благодари с поглед и добави:

— На Разклона за Ерм, както си мислех. Две групи. Едната отива към северния проход, другата — към западния. Следите, които са оставили, са ясни.

— Каква е преднината им? — попита Гаралт.

— Едва половин ден — каза Орвейн със задоволство.

— Хванахме ги! — извика граф Д’Аргор, като размаха отмъстително юмрук.