Върховното кралство [Рицарят]

— Лестер ви няма доверие, рицарю. И честно казано… — Теожен замълча за малко и изчака Лорн да го погледне. — Можете ли наистина да му се сърдите? — попита той с тон на дружески упрек.

Лорн не отговори.

После сведе очи към белязаната си ръка и започна да разтрива ставите си. Замисли се за това кой беше той, за това, което знаеха или си мислеха, че знаят хората за него, за вида си и за начина си на поведение. След което вдигна очи и срещна погледа — приятелски и развеселен — на графа.

— Дориан е досадник, но е верен, точен и смел — каза Теожен. — За жалост, по причина, която не зная, е ожесточен срещу целия свят и срещу самия себе си. Ще видите, че в крайна сметка вие двамата ще започнете да се разбирате добре…

Като плесна с ръце по бедрата си, графът стана, разкърши широките си рамене и добави:

— Трябва все пак да поспя няколко часа. Вие би трябвало да направите същото, рицарю. Сигурен съм, че утре Орвейн ще ни събуди по-рано от обикновено. Лека нощ.

— Лека нощ, графе.

Теожен тръгна към пещерата, но Лорн го извика:

— Графе!

Той се обърна.

— Да?

— Преди малко, преди да се върнат разузнавачите, не ми казахте другото обяснение. Ако Върховният крал не е луд, тогава защо ме натовари да ви донеса празно писмо, според вас?

Теожен застана стабилно на двата си крака, скръсти ръце и зачака, убеден, че Лорн знае отговора.

— Не нося вестите, нали? — каза Лорн. — Аз съм самата вест.

Граф Д’Аргор кимна утвърдително.

— Вие и този пръстен на пръста ви. Изпращайки ви при мен, Върховният крал ми изпраща вест. Казва ми, че не се е отказал, че е готов да се върне в играта и че вие сте главният му коз, който възнамерява да изиграе. Върховният крал направи от вас свой представител. Направи ви своя ръка, свой меч.

В този момент Теожен стана сериозен, строг и в тъмното — почти заплашителен.

— Защо? Не зная — заключи той. — Оттук насетне единственото, което е важно за мен, е да разбера дали сте достоен за това.