Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Варг — каза Тави, — от това, което видях на картата на Шуар, това място представлява едно огромно плато. Естествена крепост.
Варг отпи от манерката и кимна.
— Да. Правилно си забелязал. В платото има три прохода и всички те са силно укрепени. Шуар винаги е бил почти непревземаем — той се прозя и пренебрежително тракна с уши. — Не че някой го иска.
— Това е нещото, което ги прави силни — каза Тави.
— Това и мините в тези планини — каза Варг. — Тук правят оръжия, брони и стоки със съвсем приемливо качество за тези места. Техните воини често влизат в съюзи с други племена, оказват помощ и подкрепа в битка.
— Забелязах, че Молвар е построен с впечатляваща защита.
Варг оголи зъби.
— Шуаранците са господари на планините. Нараш управлява моретата. Шуаранците знаят, че не могат да ни предизвикат там. Но ако има нещо, което техните воини умеят по-добре от всяко друго племе, то това са укрепленията.
Разговорът им беше прекъснат от шум от другата страна на пръстена от камъни, където четирима млади воини очевидно бяха решили да си изяснят отношенията. Оръжията бяха изтеглени и миг по-късно се проля кръв. Може би щеше да стане и по-сериозно, ако Анаг не се беше намесил с пръчка за подкарване на таурги в ръка — по същество това беше тежък боздуган с дълга дръжка и с остър шип, прикрепен към едната страна.
Анаг нокаутира половината от четиримата биещи се каними с два ефективни замаха, дръпна третия на земята, сграбчи го за ухото и започна да налага последния за назидание на останалите.
След като редът беше възстановен, Тави дълго се взира във Варг. После каза:
— Тарш. Защитава Молвар. С такава сбирщина за войска.
Варг замълча и за миг отвърна на втренчения поглед на Тави. После каза с дълбок и едва доловим глас.
— Имаш добро зрение, алеранецо.
Канимът стана и мълчаливо се отдалечи. Дуриас се втренчи подире му с изражение, наподобяващо шок.
Макс и Красус наблюдаваха как Варг си отива. После Макс се обърна към Тави и попита:
— Какво беше това?
— Той не знае — промълви Дуриас и погледна към Тави. — Варг не е сигурен какво става, нали?
Тави поклати глава и каза:
— Не мисля, че е сигурен.
— Но ти си сигурен — каза Кайтай спокойно.
Тави направи гримаса.
— Сигурен съм, че утре ще се уверим сами.
Те спаха на студената земя, положили одеялата си плътно един до друг, за да се стоплят.
Въпреки че канимите не използваха огньове, както беше прието в легиона, те слагаха в ями пресовани парчета тор, които тлееха бавно и осигуряваха топлина. Ямите с огън даваха възможност да преживееш нощта, но нищо повече. Макс и Красус бяха запознати с огнените техники, използвани по протежението на Защитната стена, за да се стоплят в лютия студ, но не можеха да ги правят насън, така че нощите им бяха също толкова мизерни, колкото и на всички останали.
Следващият ден започна с рева на гладен таург, който изтръгна всички от съня. Макс, който беше започнал да държи камък до себе си специално, за да го хвърли по първия таург, който започне да реве, не хвърли нищо повече от промърморени проклятия, и денят започна както обикновено.
Процедурата в лагера на канимите сутрин беше много проста: храниш таургите и събираш на купчина всички техни изпражнения, където да изсъхнат и да могат да се използват като гориво за ямите с огън. После животните биваха оседлани и подредени. Воините ядяха сушено месо от дажбите си в движение, докато работеха или пътуваха.
Както и през всички предходни дни, през които бяха на път, те потеглиха енергично, клатушкайки се в седлата, следвайки пътя на югозапад към вътрешността, както бяха правили досега, и спираха само веднъж по обяд, за да се нахранят и да напоят животните.
С настъпването на вечерта вятърът се засили, режещ и леден, а от небето започнаха да падат остри ледени топчета, примесени със студени капки дъжд.
Кайтай насочи животното си към Тави. Таургите веднага изреваха и шумно удариха чела, изяснявайки правото си да бъдат водачи на стадото, макар Тави да нямаше представа кой от тях излезе победител от този кратък сблъсък. Те се държаха точно по същия начин, както преди сблъсъка.
— Алеранецо — тихо попита Кайтай, — усещаш ли миризмата?