Фурията на принцепса

— Алеранецо — изръмжа той. — Мисля, че трябва да съберете хората си.

Тави се намръщи на Анаг, но му кимна. Той даде знак с ръка на Кайтай и останалите и те обърнаха животните си да последват Анаг.

Тръгнаха след Варг, макар и не с такова бясно темпо.

Покритият с тъмна козина майстор на войната беше спрял на върха на малко възвишение на около половин миля от тях. Когато приближиха, фигурата на Варг на гърба на масивния таург заплашително се очертаваше като тъмна сянка на фона на сивото небе.

Вятърът стана по-силен и по-малко студен, когато приближиха билото. Дъждът, макар и без сняг, се превърна в постоянен жилещ душ, който правеше пътуването на открито почти непоносимо.

И миризмата стана по-силна.

Те стигнаха върха на хълма и погледнаха от платото Шуар към земите под тях.

Тави опита да се подготви за това, което знаеше, че предстои.

Но въпреки това сърцето му се сви от първичен страх.

Възвишението, на което стояха, се издигаше над платото като нос на някакъв гигантски кораб и от него се разкриваше спираща дъха гледка надолу, разваляна единствено от мътната завеса на дъжда. Варг не беше преувеличил, когато каза, че земята им е крепост и че шуаранците знаят как да я защитават. Под тях земята беше прорязана от стотици, ако не и хиляди, остри зъбери и скали, които се спускаха на стотици, ако не и хиляди фута до равнината долу.

На няколко мили пред тях, покрай стената на платото, Тави успя да забележи тъмен процеп в скалата, без съмнение един от проходите, за които спомена Варг. Дори оттук Тави можеше да види очертанията на каменни укрепления, издълбани в скалата в самия проход, над него, около него — цитадела с размерите на град, сложна и величествена по свой си начин, като Защитната стена на Алера. Още укрепления бяха разпръснати по върха на платото.

И те бяха изпълнени с канимски воини.

Тави виждаше знамената, синята и черната стомана на броните им, редица след редица, наредени по зъбчати бойници, парапети, кули и порти.

Тави твърде добре помнеше шока и ужаса от атаката на десет хиляди канима от кастата на воините по време на отчаяната битка за Елинарх. Той помнеше ужасяващата прецизност на движенията им, скоростта, агресията, дисциплината, благодарение на които те помитаха всичко по пътя си.

Разбира се, Тави беше успял да задържи инвазията на канимите, но не си правеше илюзии как го е направил. Когато удържа победа над войските на Насаг при Елинарх, срещу него бяха само канимски рейдъри, еквивалента на тяхната милиция. Той беше използвал кавалерията и фуриите на рицарите, за да ги дезорганизира и да ги лиши от подкрепления. Изтощаваше ги и ги избягваше, нападаше ги там, където бяха най-слаби, и никога не оставяше войските си да стоят на едно място достатъчно дълго, за да бъдат избити от врага. Ако го беше направил, те доста бързо щяха да бъдат смазани от кастата на воините. Въпреки успехите си, Първи алерански никога не е бил в състояние да претендира за нещо повече от незначителна победа във всеки конфликт с десетте хиляди елитни воини на Насаг.