Боговете на войната [bg]

Вбесяваше се, като гледаше как верните легиони затъпяват и започват да се разпадат. Тази сутрин, по заповед на Помпей, беше екзекутирал още четирима мъже. Докладът щеше да покаже, че са били арогантни, но те станаха такива, след като Помпей ги осъди. Беше започнало с бой с камшик затова, че бяха занесли зарове на наблюдателната позиция. Трима от четиримата се бяха оказали достатъчно глупави, за да покажат гнева си.

Лабиен стисна гневно юмруци. Познаваше един от тях и страдаше, че трябваше да отхвърли личната му молба. Беше рискувал с искане за пощада, но Помпей не го беше погледнал, преди екзекуцията да приключи.

Предполагаше, че го прави от страх да види враговете си, дори и когато те са сред собствените му хора. Помпей си изкарваше гнева върху легионите на Гърция и най-лошото беше, че хората знаеха много добре какво става и го презираха за това. Лабиен усещаше, че това е неспирен и нарастващ гняв.

В един момент и най-верните войници щяха да се разбунтуват от подобно отношение.

Мразеше работата, която беше принуден да върши. Когато се опита да поговори с Помпей, той го отряза, но командната верига поемаше заповедите както обикновено. Той не можеше да си позволи подчинените му да видят слабостта на Помпей и всяка сутрин даваше ясни инструкции, сякаш бяха от него: надяваше се, че диктаторът най-после ще се освести и ще поеме контрола. Това беше убийствено опасна игра, но единственото, от което се интересуваше Помпей, явно бяха защитните стени, които растяха като грозни скелети. При скоростта, която изискваше, много хора се нараняваха и дори умираха на строежите и духът в легионите спадаше с всеки ден. А това не биваше да става, дори и Помпей да не го осъзнаваше.

Тази сутрин му се наложи да отпрати военните трибуни, тъй като те поставиха въпроса за водачеството на Помпей. Не разбираха, че не могат да го видят как се колебае. Верността му трябваше да е публична и абсолютна или командната верига щеше да се разпадне. Беше прекалено опасно дори да обсъжда въпроса и той все още беше ядосан на глупостта им. Още по-притеснителен беше фактът, че след като най-старшите се осмеляваха да повдигнат въпроса, загниването в най-ниските редици беше сериозно.

Подозираше, че неслучайно е изпратен далече от града. Вероятно Помпей вече се колебаеше във верността му. Със сигурност беше достатъчно подозрителен. Последния път, когато Лабиен беше допуснат при него, беше открит един от пропагандните листи на Юлий и Помпей беше бесен на предателите и заплашваше с жестоки наказания. Преписването на писмата вече се наказваше със смърт, но въпреки това те се появяваха. Помпей беше настоял да прочете думите на Цезар на глас — от устата му хвърчаха слюнки. През следващите дни беше започнал ненадейни проверки на легионите и наказваше и най-малката грешка с жесток бой с камшик.