И пета ще умре [bg]

44

Портър

Ден трети, 9:33 ч.

— Трябва да ти кажа, че като за човек на почивка правиш всичко наопаки — сподели Хършел Кристман от предната седалка на таксито си. — Повечето туристи дори не стъпват в тази част на града, а когато го направят, изнизват се на бегом. По-добре да се сблъскат с вуду кралиците и наркопласьорите по брега, отколкото с гангстерите тука наоколо. Хората в тези квартали са толкова бедни, че ядат мюслито си с вилица, за да пестят от млякото. А за да заминат някъде, хващат автобуса.

Портър се усмихна за първи път от два дни насам. На пръв поглед кварталът не изглеждаше толкова зле. Бяха паркирали пред поредица превърнати в офиси южняшки „дълги“ къщи по протежение на Саут Броуд Авеню, повечето — сходни с тези, разположени на Калифорния Авеню в Чикаго, близо до общинския затвор „Кук“ — кантори за гаранционни документи, адвокатски офиси, будки за осребряване на чекове. В Чикаго по тях имаше графити на стените и решетки на прозорците. Тук всеки офис скриваше грозотата зад късче нюорлиански чар — ярка цветна боя и интересни архитектурни орнаменти, например гаранционните книжа в съседство имаха веранда с два люлеещи се стола, сложени до масичка за кафе, готова за сутрешната лимонада. Таксито беше паркирано пред къща в бяло и зелено, с малка табелка на вратата, която гласеше „Сара Уернър, адвокат“.

— Може доста да почакаме — предположи Хършел.

— Нямам нищо против.

Шофьорът сви рамене.

— Ти кихаш парите. Как ти се стори Травелърс Вест?

Предишната нощ Портър така и не успя да реши кое щеше да е по-зле: да спи под чаршафите в леглото в хотела си или да се просне върху тях. Навярно Рейгън още е бил президент последния път, когато през стаята му бяха минавали чистачки. Прекара нощта в дървеното кресло с висока облегалка, с крака, качени на бюрото — по-добре беше да не ги цапа на пода.

— Прекрасно беше. Досущ като у дома.

Хършел се засмя.

— Казах ти, че хотелът е абсолютна дупка.

От другата страна на улицата някакъв мъж излезе измежду къщите, стигна до тротоара и си смъкна панталоните. Портър не успя да откъсне поглед от него, докато уринираше и си свирукаше мелодия, която той не разпозна, после си вдигна ципа и се прибра обратно между сградите, лепнал длан на устата си да прикрие широка прозявка. В сумрачната тъма там отзад Портър зърна да се мотаят поне още трима души, имаше и някакъв тип, легнал на намачкан спален чувал. До цистерната беше облегнат голям кашон от велпапе. Една от сенките се пъхна вътре.