И пета ще умре [bg]

— Никой не си ъпдейтва фърмуера. Научихме го още в Старбъкс.

— Именно — кимна Клозовски. — Остава и самият вестник. Това би било вариант номер три. Извършителят ще трябва да подаде обява чрез уеб бланката, след това да хакне данните, съхранявани в сървърите на вестника. Щом влезе там, ще трябва да смени айпи адресите. Това би било най-трудният начин. Ако бях на негово място, щях да се захвана с уай-фая.

— Това би ли оставило някаква следа? Каквато намери в Старбъкс? — поинтересува се Наш.

Клоз кимна отново.

— Вестникът не записва мак адресите в данните си, но рутерите на всяко място го правят. Само ми трябва достъп.

— Трябва ли да влизаш в къщите? — попита Клеър. — Предвид всичко, което се случва на съпругите…

— Мога да го направя и от улицата, също като извършителя. Няма нужда да тревожим семействата.

Наш се обади:

— Списъкът, който вестникът е пратил, е за всички подадени некролози, нали? Можем ли да проверим имената? Да търсим такива на хора без смъртен акт? Може да извадим късмет и да намерим следващата жертва, преди да нанесе удара си. Ще бъде трудничко без номерата на социалната осигуровка или нещо конкретно, по което да зачеркваме хората, но мога да се пробвам — прие Клозовски.

Клеър прочете задачите на бялата дъска.

— Да си имал напредък със съставянето на списък на соленоводните плувни басейни в района?

— Ако кажа да, ще обещаеш ли да спреш да ме замеряш с разни неща?

— Не.

— Ама че зла жена си! — възмути се Клоз. — Пратих ти файл. Би трябвало да го виждаш във входящата си поща. Можем да отпишем соленоводните басейни. Водата, която Айзли е намерил в дробовете на момичетата, е с прекалено високо съдържание на сол. Басейните се поддържат при около три хиляди частици на милион, а водата, която търсим, има трийсет и пет хиляди, като океанската. Като имах това сведение наум, намерих единайсет магазина, които продават соленоводни риби и всичко за тях. Пратих ти и този списък.