И пета ще умре [bg]

Инструкторът продължи да държи пуловера, без изобщо да й обърне внимание. Гледаше понито отпред, усмихна се, после внимателно сгъна дрехата и я постави върху купчината.

— Трябва да се съблечеш.

Лариса полека поклати глава и стисна стъклото още по-здраво. Отстъпи в дъното на клетката.

— Не. Няма да стане.

Мъжът съвсем леко отвори уста, сякаш дишаше през нея, а не през носа си. Плъзна език напред, облиза напуканите си устни и пак го прибра. Извади от задния си джоб електрошок, вдигна малкото устройство и натисна спусъка. Между двете връхчета затанцува светкавица.

— Ще оставиш на цимента парчето стъкло, което държиш, и ще се съблечеш, за да започнем. Тогава ще видиш. А прозреш ли веднъж, всичко ще бъде наред.

Лариса за малко да се подхлъзне на останките от млякото. Порязването в ръката й се отвори по-дълбоко при стягането на хватката. На пода закапа кръв.

Инструкторът се ококори.

— Не се самонаранявай! Хвърли стъклото!

Той извади връзка ключове от джоба си и започна да се мъчи с катинарите.

Лариса поднесе парчето стъкло към шията си и го притисна към плътта.

— Спри, иначе ще се порежа. Ще си прережа гърлото. Бог да ми е на помощ, ще го направя! — Тя се постара да говори спокойно и стегнато, да звучи, сякаш контролира ситуацията, но вместо това инструкциите се изсипаха пискливи, задавени от напиращите, сълзи.

Отстъпи още по-навътре в клетката, подхлъзна се на завивката и се блъсна в задната стена. Със свободната си ръка се опита да намери опора, но вместо това попадна на останките от стъклата, малките парчета се врязаха в дланта й на дузина места.

Инструкторът беше успял да свали първия катинар и работеше върху втория.

Дъхът на Лариса заседна в гърлото й. Не успяваше да си поеме достатъчно въздух. Втренчи се в този мъж, в това чудовище! Вторият катинар щракна. Той го изскубна от вратата и го захвърли настрани, влезе в клетката и тръгна към пленничката си. Настъпи ръката й, онази със стъклото в нея, прикова я към бетона и същевременно замахна с електрошока.

С другата си ръка Лариса напипа шепа стъкла на бетона — малки диаманти стъкло — награби колкото можа повече и без да се замисли дори, ги натъпка в устата си и преглътна. Пет, десет, двайсет, не знаеше колко са. Мислеше си, че ще боли, докато слизат надолу в гърлото й, но нямаше нищо подобно — беше като да преглътнеш капсула или кубчета лед.

Инструкторът се пребори да й вземе голямото парче стъкло. Захвърли самоделното й оръжие през вратата на клетката, а при удара в цимента то се разби на няколко отломки. Докато отлепи другата ръка на Лариса от устата й, беше твърде късно. Тя преглътна. Той я блъсна назад в стената, захвърли я като ненужна парцалена кукла, а от гърлото му изригна писък, по-силен от всичко, което тя би могла да издаде. Пищя близо цяла минута, преди най-накрая да излезе заднешком от клетката и да сложи катинарите на място.