Тайната на фараоните [bg]

Рената обясни:

— Въпросният сателит е египетско-саудитски и е използван от разузнаванията на двете страни. Европейската космическа агенция го изстреля. Преди изстрелването е бил поставен на специално устройство, с което се монтира на ракетата. А преди това агенти на една европейска страна, които ще останат анонимни, са направили неоторизирана добавка към телеметричната система.

— Ето защо трябва сам да си изстрелваш сателитите — каза Джо.

— Или да използваш две консервни кутии с канап, за да споделяш тайните си — каза Кърт.

— А защо просто да не му се обадим и да му кажем да спре — предложи Джо.

— Тогава няма да разберем къде отива — каза Рената.

— Правилно.

— На следващата вляво — рече Рената, като погледна към екрана. — Той забавя.

Кърт зави и скоро разбра защо. Улицата беше опасана с магазини и ресторанти. По тротоарите бе пълно с пешеходци, които се изливаха и на платното. Трафикът беше сериозно забавен.

Те поеха по улицата, като разглеждаха светещите реклами, преливащите от плодове сергии и будките, пълни със златни бижута, електроника и килими. Няколко пресечки по-нататък стигнаха до яхтено пристанище на източния бряг на Нил.

В един участък кранове разтоварваха зърно от няколко баржи, докато фериботи товареха коли и хора. Рибарски и увеселителни лодки бяха вързани на пристана малко по-надолу.

— Добре дошли при река Нил — каза Кърт. — Къде е мишената ни?

Рената се вгледа в дисплея и увеличи една движеща се примигваща точка. Тя беше върху картата на този район.

— Изглежда се насочва към реката. — Посочи към път, който стигаше до брега чрез покрити стълби.

Кърт спря на паркинга до пристанището и каза:

— Да вървим.

Слязоха от колата и тръгнаха пеша, Рената още носеше айпада. Спуснаха се бързо по стълбите и спряха в подножието им. Кърт огледа тесния док.

— Това е той. Наистина е Хасан.

Хасан се качваше на борда на сива като въглен моторница, сякаш нямаше никакви грижи на тоя свят, и се настани отзад точно когато хвърлиха въжетата и лодката се отлепи от пристана.

— Сигурно и на нас ще ни трябва лодка — каза Рената.

Тръгнаха към пристанището, наближиха една туристическа пъстро оцветена лодка. На борда ѝ имаше лого на водно такси, а над кърмата, на паянтово скеле бе опъната тента с пейзаж от Бимини. Лодкарят стоеше до нея и пушеше цигара.

Джо тръгна напред и след като установи, че човекът знае английски, му обясни:

— Трябва да наемем лодка.

Мъжът си погледна часовника.

— Приключих работа. Време за дома.

Кърт пристъпи напред с пачка банкноти.

— Ами малко извънредни часове?

Мъжът като че ли направи някакви изчисления, докато се взираше в парите.

— Може и да стане. — Хвърли цигарата в реката и им каза да се качват на борда.

Те се настаниха на сянка под тропическия пейзаж и обърнаха поглед към водата, когато лодката потегли.

— Давай нагоре срещу течението — каза Кърт.

Шофьорът кимна, обърна лодката и дръпна лоста. Лодката набра скорост, като се бореше с течението, докато Кърт, Джо и Рената се правеха на туристи. Не след дълго вече снимаха с телефоните, сочеха разни неща по речните брегове и се наслаждаваха на бриза. Кърт дори извади малък бинокъл. През цялото време следяха сателитните данни.