Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на фараоните [bg]
Тайната на фараоните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на фараоните [bg]

Электронная книга - «Тайната на фараоните [bg]». Краткое содержание книги:

Клайв Къслър е израснал в Аламбра, Калифорния. Мобилизиран е в армията по време на войната с Корея като механик и авиационен инженер. Клайв Къслър започва да пише през 1965 г. и издава първия си роман от поредицата за Дърк Пит през 1973 г. Той е създател на Националната агенция за морско и подводно дело (National Underwater & Marine Agency). С неговия екипаж от военноморски експерти и доброволци към агенцията са открили над 60 значими останки от корабокрушения. Известен колекционер на класически автомобили, Клайв притежава около 100 от най-добрите модели от 50-те години. Книгите на Къслър са преведени и издадени на повече от 40 езика в над 100 различни държави по света, с читателска аудитория от над 125 милиона жадни за приключения фенове. Когато екипът на НАМПД открива хиляди жертви на смъртоносен токсин, Кърт Остин и Джо Дзавала няма да се спрат пред нищо, за да намерят създадената още от древните египтяни противоотрова. Кърт Остин и най-верният му приятел Джо Дзавала са изправени пред безмилостен търговец на власт, готов да създаде нова египетска империя, която ще бъде велика като тази на фараоните. Част от неговия план е да източва новооткритите под Сахара подземни води, но той разполага и с дори още по-унищожително оръжие, което е заплаха за целия свят: Черната мъгла, открита в древния Град на мъртвите. Докато балансът на силите в Африка и Европа е на път да се наруши, Кърт, Джо и останалите от екипа на НАМПД се опитват да открият истината в легендите — но за да сторят това, трябва да се изправят пред мощта на самия Озирис.
1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 118
Перейти на страницу:

— Кога е станало това? — попита Кърт.

Рената се замисли, опитваше се да си спомни странния Наполеонов календар на Републиката, който бе заменил григорианския за десетте години на управлението му.

— Двайсет и девети термидор на девета година от Републиката е…

Етиен я изпревари:

— Седемнайсети август, хиляда осемстотин и пета година.

— Това е цяло десетилетие преди основополагащия труд по Розетския камък — каза Кърт.

— Невероятно — добави Джо. — И с това искам да кажа, че някои хора мога да го сметнат за не особено вероятно.

— Ако все още разполагахме с дневника на Емил, можехме да го докажем — рече Етиен. — Вътре имаше рисунки на йероглифи и предположения за превод. Дори нещо като малък речник. Никога не съм се замислял за несъответствието във времето.

Кърт реши, че все пак е възможно. Историята постоянно се пренаписваше. Преди време беше закон Божи, че Колумб е открил двете Америки. Сега дори учениците учеха, че викингите, а вероятно и други, са го изпреварили.

— И как така никога не е получил признание за това? — попита Рената.

— Изглежда Вилньов е настоявал да остане в тайна — каза Кърт. — Ако е било свързано с откриването на някакво оръжие, не са искали истината да се разчуе.

— Особено като се вземе предвид, че британците тогава са контролирали Египет и вече са имали подозрения относно приятелството на Емил с френския адмирал — добави Етиен. — Всъщност… — Започна да прелиства писмата. — Някъде тук е.

— Кое?

— Това… — каза той и извади друг запазен лист. — С това британците са отказали на Емил едно пътуване. В началото на 1805 година той е поискал разрешение да се върне в Египет и да поднови проучванията си. Губернаторът на Малта го одобрил, но било отхвърлено от британското адмиралтейство и той не бил допуснат в Египет.

Кърт погледна писмото, беше написано на официална бланка.

— „Не можем да гарантираме сигурността ви във вътрешността на Египет по това време“ — прочете той. — Къде е искал да отиде?

— Не знам — каза Етиен.

Рената въздъхна.

— Жалко, можеше да е от полза.

— А опитвал ли е отново? — попита Кърт.

— Не. За жалост не е имал такава възможност. И двамата с Вилньов умират скоро след това.

— И двамата? — попита с подозрение Джо. — Как?

— Емил от естествена смърт — каза Етиен. — Станало е тук, в Малта. Починал е в съня си. Смята се, че е имал сърдечно заболяване. Контраадмирал Вилньов умира във Франция месец по-късно, макар че неговата смърт не е била така мирна. Бил е промушен в гърдите седем пъти. Обявили са го за самоубийство.

— Самоубийство? Със седем рани в гърдите? — попита Рената. — Чувала съм за съмнителни разследвания и преди, но това е нелепо.

— Да, изключително невероятно — съгласи се Етиен. — Дори по онова време е станало обект на подигравки в пресата. Особено в Англия.

— Вилньов нямаше ли да се среща с Наполеон през пролетта? — попита Кърт.

Етиен кимна.

— Да, и повечето историци мислят, че Наполеон има нещо общо със смъртта му. Или защото не е вярвал на Вилньов, или защото просто не е можел да му прости заради провалите му.

Според Кърт и двата мотива бяха основателни. Но най-голямата му грижа беше преводът на египетските йероглифи.

— Ако Вилньов вече е разполагал с преводите, какво се е случило с тях след смъртта му? Знаете ли какво е станало с имуществото му?

Етиен сви рамене.

— Не съм сигурен. Опасявам се, че не съществува Музей на опозорените адмирали от френския флот. А Вилньов накрая е бил буквално разорен. Живеел е в пансион в Рен. Вероятно хазяинът му е присвоил вещите му.

— Може би Вилньов е дал на Наполеон превода и след това е бил убит — предположи Рената.

1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)