Тайната на фараоните [bg]

— Моля ви, кажете ни добри новини — каза Гамей.

— Реза е жив и се възстановява — отвърна хирургът. — Един куршум е минал през бедрото му и част от шрапнел е закачил черния дроб, но голямото парче не е засегнало важен орган. За щастие — вероятно за нещастие — нашите хирурзи вече са експерти в такива рани. Гражданската война ни ги осигурява.

— Кога можем да говорим с него? — попита Гамей.

— Той тъкмо се събуди. Трябва да изчакате поне половин час.

— Аз ще го видя сега — каза агентът, стана и вдигна значката си.

— Не е подходящ момент — каза лекарят.

— Той адекватен ли е?

— Да.

— Тогава ме заведете при него.

Хирургът издиша подразнено и рече:

— Добре, елате. Трябва да сложите престилка.

Докато той се отдалечаваше с агента, телефонът на Гамей иззвъня. Тя погледна името на екрана.

— Кърт е. Сигурно се чуди защо не сме се явили на работа от два дни.

Пол се огледа бързо и махна към балкона.

— Да подишаме малко чист въздух.

Излязоха навън и тя прие разговора.

— Как мина ваканцията? — попита Кърт.

Нощният въздух беше топъл и мек, с аромата на Средиземноморието. Но шумът на обикалящите хеликоптери и тракането на далечната стрелба се чуваха.

— Не беше особено разтоварващо — отвърна Гамей.

— Жалко. Какво ще кажете за втори меден месец във френската провинция? НАМПД поема разходите.

— Звучи прекрасно, макар да съм сигурна, че има уловка.

— Винаги има — каза Кърт.

— Кажи му, че трябва да останем тук — настоя Пол.

Гамей кимна.

— Някакъв шанс да ни освободиш? Натъкнахме се на нещо тук. Нещо, което има нужда от разследване.

— Какво е то?

— Голяма суша в Северна Африка.

Кърт помълча за миг, после каза:

— Това не е ли нормално за Сахара?

— Не това имам предвид — отвърна тя, осъзнала, че не се е изразила ясно. — Не суша в смисъл на липса на валежи отгоре, ами пресъхване отдолу. Захранвани от извори езера пресъхват. Помпи и дълбоки кладенци, които работят от десетилетия, внезапно се изпразват.

— Това не звучи необичайно — каза Кърт.

— Предизвиква бунтове и кой знае още какво.

— Съжалявам да го чуя — каза Кърт, — но ще трябва някой друг да се справи с това. Имам нужда от помощта ви във Франция. Наехме самолет от Бенгази до Рен. Трябва да отидете там възможно най-скоро.

— А ще ни кажеш ли защо?

— Ще разберете, когато се качите на самолета.

Тя покри телефона с длан.

— Сигурно става нещо голямо, Кърт обикновено не е така потаен.

Пол се озърна към мястото, където ги беше разпитвал либийският агент.

— Да се надяваме, че ще ни позволят да напуснем града.

И Гамей се чудеше за това.

— Може да имаме проблеми с властите. Дълга история, но ще дойдем възможно най-скоро.

— Дръжте ме в течение — каза Кърт. — Ако не можете да се измъкнете, ще трябва да изпратя някой друг — и то бързо.

Кърт затвори и Гамей прибра телефона в джоба си.