Кодът на Атлантида [bg]

— Така е.

— А появата му в Одеса не беше случайност.

— Бих ви взела за опасно невеж, ако си помислите подобно нещо дори и за миг. Уменията ви да оцелявате са впечатляващи за един университетски професор.

— Но не и достатъчни, за да ме предпазят от убийство.

— Най-вероятно.

Лурдс трепна.

— Това беше брутално откровено.

— Колкото повече знаеш, толкова по-дълго живееш.

— Остава само една възможност, но отказвам да я приема.

— Значи сте по-глупав, отколкото си мислех. — Върху прекрасното лице на Наташа се изписа разочарование.

— Намеквате, че някой — Лесли, Гари или Йосиф — ни е предал.

— Галардо и хората му почти успяха да ни спипат — посочи Наташа. — Това предполага, че са знаели доста повече от това, че сме в Иличовск.

Лурдс мълчаливо се съгласи.

— Трябва да има друг отговор.

— Има. Аз също бих могла да съм ви издала.

Думите й го изненадаха.

Наташа го погледна и поклати глава. Изглеждаше едновременно тъжна и развеселена.

— Нито за миг ли не ви е минавало през главата?

— Не — призна си Лурдс.

— Защо?

— Вие сте сестра на Юлия. Не бихте направили подобно нещо.

— Вие сте човек с богат опит, професор Лурдс. Но знаете ли с коя ваша черта се забавляваше най-много сестра ми?

Лурдс сви рамене.

— С наивността ви. Все повтаряше, че сте един от най-невинните хора, които е срещала. — Наташа се изправи. — Утре трябва да ставаме рано. Съветвам ви да си починете добре. Лека нощ.

— Лека нощ. — Лурдс я гледаше как се отдалечава. Имаше великолепна походка и фигура. Оцени по достойнство и двете — по начин, който смяташе за не чак толкова наивен.