Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Това стана през 1962. Две години по-късно, когато териториите на Конго започнаха да падат като кегли в ръцете на подкрепяното от комунистите племе симба, Чомбе бе повикан от чужбина, за да застане начело този път на цялата държава. Той от своя страна взе при себе си Хоър. Ру бе сред хората, които долетяха в Конго отново и постъпиха на служба при Хоър. Като французин най-естествено щеше да е да служи във френскоезичния Шести отряд, но по това време той беше дислоциран в Южна Африка. Така Ру попадна в Пети отряд. Тук го направиха командир на рота, а шест месеца по-късно един млад англо-ирландец на име Шанън оглави взвод в тази рота.
Минаха още три месеца и Ру се скара с Хоър. Набрал доста солидна увереност в командирските си качества, Ру получи задача да унищожи една барикада на бунтовниците от племето симба. Той сам състави плана на атаката и провалът беше пълен. Загинаха четирима бели наемници и двайсетина катангийски бойци. Неуспехът се дължеше както на нескопосания план, така и на факта, че Ру беше мъртвопиян. Зад алкохола в този случай прозираше подозрението, че въпреки цялата си напереност Ру не обича особено битките.
Полковник Хоър поиска рапорт от Ру и го получи. Някои части от рапорта не се връзваха с известните факти. Хоър повика единствения оцелял командир на взвод, Карло Шанън, и го разпита подробно. Веднага след този разпит Ру се яви при полковника и беше уволнен.
След тези събития той замина на север и се присъедини в Полис към Шести отряд на Денар. Обясни уволнението си от Пети с омразата на недостойните британци към един великолепен френски командир, а на Денар малко му трябваше да повярва на подобна версия. Той направи Ру помощник-командир на един по-малък отряд, прикрепен към Шести, но на практика почти независим. Това беше дислоцираният в Уотса Четиринадесети отряд, командван от майор Таверние.
През 1966 Хоър се пенсионира и се прибра в Европа. Напусна и Таверние. Командир на Четиринадесети отряд стана майор Вотие, и той — белгиец като Таверние. Ру все още си беше помощник-командир и мразеше Вотие. Не че белгиецът му бе сторил нещо лошо. Омразата на Ру се дължеше на излъганото очакване, че именно той ще поеме командването след оттеглянето на Таверние.
Четиринадесети отряд, попълнен с голям брой катангийски бойци, беше в основата на бунта срещу конгоанското правителство през 1966. Бунтът беше планиран, при това не лошо, от Вотие. Навярно щеше да успее. Черния Жак Шрам държеше своя съставен предимно от катангийци Десети отряд в пълна готовност и чакаше само нещата да се задвижат. Ако Вотие беше възглавил акцията, тя почти сигурно щеше да успее. При успешно начало на атаката Черния Жак би вкарал в действие своя Десети отряд и правителството на Конго навярно щеше да падне. Като изходна точка на бунта Вотие беше избрал Стенливил, където на левия бряг на река Конго се намираше огромният арсенал, съдържащ достатъчно муниции, за да могат силите, които го завладеят, да управляват Централно и Източно Конго в продължение на години.
Два часа преди атаката някой застреля майор Вотие. Обстоятелствата около смъртта му така и не се изясниха напълно. В действителност Ру беше човекът, който простреля майора в тила. Някой по-трезвомислещ военен би отменил атаката. Но Ру държеше да поеме командването и бунтът се провали. Силите му въобще не преминаха на левия бряг, конгоанската армия се мобилизира, като разбра, че още държи складовете с муниции, и отрядът на Ру бе заличен от лицето на земята. Шрам благославяше боговете, които опазиха бойците му от това позорно фиаско. Преследван от конгоанците, изплашеният Ру потърси убежище при Джон Питърс, новия командир на англо-езичния Пети отряд, който също бе останал настрана. Питърс измъкна нелегално от страната отчаяния французин, увит целия в бинтове и скрит под маската на англичанин.