![Принц на Хаоса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/4/5/princ-na-haosa-bg-download.jpg)
Принц на Хаоса [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принц на Хаоса [bg]». Краткое содержание книги:
— Мерлин, буден ли си?
— Да — казах аз, надигнах се рязко, седнах, разтърках очи и прекарах ръка през косата си.
Оказа се, че мъжът, който току-що бе разтърсил рамото ми, е коленичилият до мен дух на баща ми.
— Изглежда, си имаме проблем — каза той, — който може да ни докара на главата сериозни последици.
Застаналият зад него Джърт кимна на няколко пъти. Земята се разтърси отново, около нас нападаха клонки и листа, камъчетата затанцуваха, вдигна се прах и мъглата се раздвижи. Чух звън на счупен порцелан откъм тежката червено-бяла покривка, около която се хранеха Люк, Далт, Корал и Найда.
Разгърнах наметалото си и се изправих. Някой бе смъкнал ботушите ми, докато бях спал. Обух ги отново. Последва нов трус, аз залитнах и се опрях на дървото, за да не падна.
— Това да е проблемът? — попитах. — Или нещо по-сериозно?
Коруин ме изгледа учудено. После каза:
— Когато създавах Лабиринта, нямаше откъде да знам, че това място си има и своите недостатъци. Нямах и представа, че може да се стигне до нещо подобно. Ако тези трусове отворят пукнатини в Лабиринта, с нас е свършено. Разбрах, че пръстенът, който носиш, е свързан с могъщи източници на енергия. Има ли някакъв начин, по който би могъл да спреш земетресението?
— Не знам — отвърнах. — Никога не съм опитвал нещо подобно.
— Опитай, при това по-бързо, става ли?
Създанието ми бездруго вече обикаляше по кръга, обединяващ нишките, за да ги съживи стъпка по стъпка. Свързах се с една от нишките, където жизнената енергия беше най-наситена, и изпълних с нея тялото и духа си. Моторът ми се прокашля на няколко пъти, но след това запали успешно и бързо достигна устойчив ритъм. После една от нишките на Колелцето се впи в земята.
Пресягах се дълго чрез нея, търсейки някаква форма на контакт с онова, което бих могъл да открия долу.
…Тръгвам по пясъка и нагазвам във водата на океана. Вълните гъделичкат първо корема ми, после гърдите. Усещам каменистото дъно под краката си, кичурите на водораслите… От време навреме някой от камъните по дъното се завърта, понася се, удря се в друг камък, приплъзва се… Не мога да видя дъното, но въпреки това виждам толкова ясно камъните, водораслите, техните движения, сякаш водата е осветена от ярки прожектори.
Напипвам, напипвам пътя си надолу през пластовете, върхът на пръста ми пресича скалистата повърхност, тъй както падащата звезда прекосява нощното небе, проучва налягането, изостатичните целувки на планините, милувките на минералите, техните най-закътани тайни…
Приплъзване! Скалата се понася надолу. Тялото ми я следва…
Гмуркам се след понеслия се към дълбините пасаж. Втурвам се с все сила, изливайки енергия пред себе си, разчупвайки преградите, пробивайки си път напред, все по-напред… Плъзгам се. Разбивам една каменна стена, после още една. И още една. Не бях убеден, че това е начинът да спра земетресението, но за друг не се сещах, затова трябваше да опитам. Хайде! По дяволите! Хайде! Свързах се с още два от каналите на Колелцето. После с трети. С четвърти…
Последва лека вибрация. Отворих още един канал. В моята мисловна метафора камъните по морското дъно започнаха да застиват по местата си. След няколко мига вибрацията утихна.
Върнах се при мястото, където бях усетил приплъзването за пръв път. То бе утихнало, макар все още да беше недостатъчно стабилно. Опипах го внимателно. Докоснах новия вектор. Последвах го. Последвах го към точката, където се бе зародило налягането. Не. Тази точка се оказа всъщност преплитане на цял куп нови вектори.
Ето отново. Ново сливане. Проучвам го. Може би ще ми е необходима цяла вечност, за да „картографирам“ всички разклонения. Стоп кадър. Опростявам проблема. Забравям за всичко отвъд третото сливане. Проучвам ги едно по едно. Има няколко възела. Добре. Ето че цяла плоскост е овладяна. Още по-добре.
Опитвам нов скок. Не става. Картината е прекалено сложна. Зарязвам третото сливане.
Да.
Основните линии са очертани. Новите вектори достигат почти до плочата. Погълнатото напрежение надвишава изтичащото. Защо? Допълнителна опорна точка в близост до втория сектор пренасочване на разрушителните сили на равнината.
— Мерлин? Добре ли си?
— Оставете ме на мира — чувам гласа си някъде встрани.
Проникване, включване на нов източник, напипване, движение…
Нима виждам Логрус пред себе си?
Отварям още три канала. Фокусирам ги в този участък и започвам да ги загрявам.
След малко скалите започват да се пропукват и накрая направо се разтапят. Новосътворената от мен магма се стича по процепите на дефектите. Празнината в основата на първичния трус е запълнена.