Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
— Да.
— Не ми трябваш за върха. Искам да поемеш нагоре до четирийсет и осем часа и да вземеш някого с теб.
Намче поклати глава.
— Извън сезона сме. Времето не позволява катерене, ще е така поне още един месец, а и тогава може да се стигне само до базовия лагер. Пък и…
— Мълчи.
Намче се намести обезпокоено на стола. Вече се досещаше с кого си има работа — някой разглезен богаташ, който не разбира нищо от планини и алпинизъм. Такива обикновено очакваха водачът буквално да ги изнесе на върха. Мнозина приятели на Намче бяха загинали при подобни обстоятелства. Нито една сума не би си заслужавала подобен риск. Той винаги избираше внимателно онези, които щеше да води.
— Групата ще се състои само от двама души. Искам да отведеш моя клиент ето на тези места.
Намче погледна изненадано надясно, където неочаквано се бе появило обемно изображение на Еверест, увиснало насред въздуха. Виждаха се три мигащи червени точки. Намче веднага се ориентира какво обозначават. Първата беше на северния хребет, един от двата най-трудни подстъпа към върха. Другите две бяха разположени върху Каншун — място, където никой не ходеше, защото от там не бе удобно да се щурмува Еверест. Намче не можеше да си представи какво изобразяват мигащите точки, тъй като Каншун бе разположен почти отвесно в продължение на километър и половина. Шерпите го смятаха за свещено място, където не бива да стъпва човешки крак.
— Четирийсет и осем часа са крайно недостатъчни — говореше Намче, докато продължаваше да разглежда с почуда холографското изображение. Никога не бе виждал по-точна картина на върха и заобикалящите го склонове. — Аклиматизацията в базовия лагер отнема минимум две седмици…
— Няма нужда от аклиматизация — прекъсна го гласът. — Моят човек е готов да се катери. Ще ви бъде осигурен един от най-модерните хеликоптери в целия свят, който да ви изнесе на максимална височина. Хеликоптерът ще ви спусне на височина 5800 метра, точно тук. — На холографското изображение се появи още една точка. — След това ще отведеш моя клиент до двете мигащи точки.
— Но защо? — попита Намче, за когото цялата тази история започваше да придобива мистериозен оттенък.
— Защото ти плащаме един милион долара да го направиш.
Намче не знаеше какво да каже. Сумата надхвърляше и най-смелите му мечти, а той си даваше сметка, че няма да е още дълго в този бизнес. Твърде много пъти бе успявал да измами съдбата. Погледна към планината. Спомни си за една легенда, според която в далечното минало се появили странни хора и оставили нещо на Каншун. Нещо много ценно. Намче усещаше, че любопитството му започва да надделява над страха.
— И защото името ми е Тиан Дао Лин и ти нареждам да го направиш.
Намче едва не падна от стола. С това име майките плашеха малките дечица нощем в леглата. В помещението внезапно блесна ярка светлина. Намче премигна слепешката и се озърна. Точно пред него имаше масивно полирано бюро, върху което бяха разхвърляни пергаментови свитъци и чертежи. Зад бюрото, в кресло с висока облегалка седеше мъж с гола, обсипана с лунички глава и очи със странни, издължени и зачервени зеници. Никога досега Намче не бе виждал подобни очи. От тях струеше някаква страховита и зловеща светлина.
— Разбра ли ме?
Намче можа само да кимне.
Вляво от Тиан Дао Лин се отвори врата, през която влезе друг мъж. Имаше тясно мършаво лице и щръкнал клюноподобен нос. Кожата му бе необичайно бледа. Той се приближи до бюрото и застана мирно.
— Това е Тай — представи го Тиан Дао Лин. — Човекът, когото ще отведеш при трите тела.
Последната дума накара Намче да трепне.
— Изчакай отвън — нареди Тиан Дао Лин.
Намче се изправи на безчувствените си крака и излезе в коридорчето. Тай остана до бюрото, неподвижен като статуя. Тиан Дао Лин завъртя креслото си към него.
— Разбра ли какво трябва да направиш?
— Да, татко.
Тиан Дао Лин дръпна едно чекмедже и извади дървена манерка. Отвън бе изрисувана с китайски йероглифи, а стените й бяха подплатени с животински черва, за да я направят водонепроницаема.
— Дарявам ти част от своята кръв. Тя ще ти помогне да изкатериш планината, но трябва да побързаш.
— Да, татко.
Тиан Дао Лин подаде манерката на Тай.
— Не пий, докато не настъпи моментът на катеренето.
Корос, Френска Гвиана
След унищожаването на американската ескадрила от совалки най-оживеният космопорт на планетата вече не беше Кейп Канаверал в Щатите, а Корос във Френска Гвиана. Разположен на самия бряг на тази южноамериканска държава, Корос първоначално бе избран за площадка на Европейската космическа агенция.