Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
С течение на годините могъществото на Русия нарастваше под негово управление. Границите й се изместиха далече на запад и изток, достигайки чак до Сибир. Той отвори търговски пътища към Англия през бурното и неспокойно Бяло море. Доведе чужденци за военни и научни съветници, нещо, което по-късни царе, между които и Петър Велики, щяха да копират от него.
Но нито една от тези постъпки не бе причина за ужасното прозвище Иван Грозни. Спечели си го заради невъздържания си характер. Беше наредил да му водят късно през нощта затворници от кремълските подземия, за да се храни с кръвта им. Често и по най-дребен повод нареждаше да се организират масови екзекуции. Създаде крепостничеството и обвърза селяните с помешчиците, нещо, което щеше да доведе до непредвидими последствия след няколко века.
С всяко от тези действия властта му нарастваше, а стената от омраза, която го заобикаляше, се втвърдяваше все повече. Нищо чудно, че една сутрин, след като царят напусна тронната зала, капитанът на дворцовата охрана поведе десетина от най-храбрите си мъже към стаята в подземията на Кремъл, където Иван Грозни прекарваше дните си. Носеха трепкащи факли, за да си осветяват пътя, саби, с които да посекат царя, и вериги, в които да го оковат, преди да го хвърлят в реката.
Когато разбиха вратата на стаята, в която смятаха, че ще го намерят, те откриха каменен ковчег, положен на пиедестал. Тъй като стаята нямаше втори изход, предположиха, че царят е в ковчега. Завързаха капака и целия ковчег с вериги и ги заключиха. Едва тогава капакът се размърда леко и отвътре се чуха виковете и заплахите на царя.
Стигнали дотук, войниците и техният капитан си даваха сметка, че връщане назад няма. Извлякоха ковчега от стаята под несекващите заплахи на царя. Понесоха го през тунелите под Кремъл, прокопани от него и от предишни царе като изход за бягство в случай на предателство или внезапно нашествие. Стигнаха един дълбок кладенец, който се спускаше на около стотина метра — останки от някакъв безуспешен опит да се открият подпочвени води.
Капитанът нареди на хората си да положат ковчега върху каменната чаша на кладенеца. Това ще е по-добре от реката, помисли си той. Повдигнаха единия край на ковчега и го изправиха почти вертикално. Ковчегът полетя надолу, триейки се шумно в стените на кладенеца, който бе само с няколко сантиметра по-широк. След десетина секунди тупна на дъното и кладенецът се разтърси до основи.
НАСТОЯЩЕТО
12.
Африка, Брегът на скелетите
— Господа, всички ли сте съгласни? — Носферату се облегна назад и огледа другите двама мъже.
— Аз ще изпълня каквото се иска от мен — обеща Тиан Дао Лин. Двамата се обърнаха и втренчиха погледи в Адрик.
— Мога да взема онова, което държат в КГБ — каза Адрик. — С какво време разполагаме?
— Корабът X излита след три дни. Дванайсет часа по-късно ще се срещне в орбита с разрушения кораб-майка. Щом вземе труповете на аирлианците, ще се приземи на една площадка недалеч от тук. Веднага след това ще се заема с обработката на кръвта. Деветдесет часа.
— Доста малко време за някой, който трябва да изкатери Еверест и да вземе кръв от Онези, които чакат — рече Тиан Дао Лин.
— Не е невъзможно — възрази Носферату.
— Мисля, че ще се справя — кимна Тиан Дао Лин.
Носферату се надигна.
— Господа, очаквам ви тук след четири дни.
Пюджит саунд, щат Вашингтон
Четири дни. Вампир прегледа отново доклада от разузнаването, който му бяха изпратили, после се приближи до големия панорамен прозорец и се загледа към светлините на Сиатъл. Гледката бе наистина великолепна и той й се наслаждаваше вече десет години, откакто бе закупил този остров на умопомрачителна цена.
Парите не значеха нищо за Вампир. Имаше банкови сметки под толкова много различни имена и фирми, че щеше да е необходим цял батальон данъчни инспектори и години на упорит труд, за да ги проследят и да стигнат до него.
Не трупаше парите за себе си, а заради властта, която му осигуряваха. Имаше много форми на власт и още от времето на Спарта Вампир бе решил да се посвети на тяхното изучаване. Беше използвал голяма част от парите, за да се крие, най-вече по време на последната война, която, за негова изненада, бе спечелена от хората. През целия си живот Вампир нито за миг не си бе помислял, че хората са способни на подобен подвиг. Беше очаквал, че рано или късно някоя от двете воюващи фракции на аирлианците ще надделее, но човешката победа бе съвършено неочаквана.