Предани [calibre 1.48.0]

Мултиплицирате се? Правите малки четворки?

– Това е най-неуместната шега, която съм чувала някога – заравям лице в ръцете си.

– Не се опитвай да избегнеш въпроса.

– Няма време за малки четворки. Все още не. Малко е стресиран от цялото онова

нещо с „генетичното увреждане“.

– Ах. Онова нещо. – Кристина сяда в леглото.

– Какво мислиш по въпроса? – питам.

– Не знам. Колкото повече мисля, толкова повече се ядосвам – смръщва се тя. – На

никого няма да му е приятно да му кажат, че нещо не му е наред. Особено ако става

дума за гените, които не може да промени.

– Ти сериозно ли мислиш, че ти има нещо?

– Предполагам. Като болест, нали? Могат да я видят в гените ни. Такъв аргумент

трудно се оспорва.

– Не казвам, че гените ти не са различни. Просто казвам, че това не означава

непременно, че са лоши. Примерно гените за сини и кафяви очи са различни, нали? И ако

човек се роди с кафяви, това значи ли, че синият му ген е увреден? Имам чувството, че

онези хора някак са си наумили, че едно ДНК става, а друго – не.

– Казали са го на база наблюденията си върху поведението на генетично увредените.

Те са демонстрирали доста по-негативни поведенчески характеристики – отбелязва тя.

– Което може да е резултат от какво ли не – възразявам.

– Не знам дори защо споря с теб, при положение че много ми се иска да си права –

засмива се Кристина. – Но не мислиш ли, че толкова умни хора като учените на Бюрото

могат да разберат всички причини за дадено поведение.

– Да, така е – казвам. – Но мисля, че дори умните хора виждат това, което им се иска

да видят.

– Може би си прекалено пристрастна, защото имаш приятели и гадже с генетичен

проблем.

– Може и така да е. – Зная, че търся обяснение, такова, в което може би и аз не

вярвам напълно, но го изричам: – Мисля, че не виждам причина да повярвам в

генетичните увреждания. Ще започна ли да се отнасям по-добре към неувредените? Не.

Много по-вероятно е да се случи точно обратното.

Освен това виждам какво причинява всичко това на Тобиас, как е започнал да се

съмнява в себе си. Не е възможно от подобно нещо да се роди добро.

– Човек не приема истината и не избира дали да вярва в определени неща, защото

това би направило живота му по-добър, а защото са верни. Истината си е истина –

отбелязва Кристина.

– Но... – започвам бавно, докато все още обмислям думите . – Не е ли разглеждането

на резултата от това, в което си вярвал, добър начин да прецениш дали е истина?

– Звучи като мисъл на Дървените. – Тя прави пауза. – Но пък моят начин на мислене е

силно повлиян от Прямите. Господи, не можем да се отървем от кастите си, където и да

отидем, а?

– Може би не е толкова важно да бягаме от тях – вдигам рамене.

Тобиас влиза в стаята блед и изтощен. Не помня откога не съм го виждала бодър.