Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
— През последвалите години всичко продължи постарому — подхвана тихо Брюно. — Присадих си коса, операцията мина успешно, хирургът беше приятел на баща ми. Все така ходех редовно в Гимнастическия клуб. За отпуската прибягвах до услугите на „Нувел Фронтиер“ или отново на „Клуб Медитеране“ и на Учителския синдикат. Имах няколко любовни истории, впрочем доста малко на брой; общо взето, жените на моята възраст нямат чак такава нужда от секс. Те естествено твърдят обратното и е истина, че от време на време им се ще да изпитат отново емоция, страст, желание; аз обаче не бях в състояние да предизвикам у тях подобно нещо. До този момент не бях срещал жена като теб. Дори бях изгубил надежда, че подобни жени въобще съществуват.
— Нужно е… — промълви тя някак сподавено — нужно е известно великодушие, нужно е някой да започне пръв. Не зная как бих реагирала самата аз, ако бях на мястото на онази арабка. Но сигурна съм, че и в онзи момент у теб е имало нещо трогателно. В края на краищата си мисля, че сигурно щях да приема да ти доставя удоволствие.
Тя полегна, сложи глава между краката на Брюно и няколко пъти лизна главичката на члена му.
— Бих хапнала нещо… — внезапно каза тя. — Вече е два след полунощ, но в Париж все ще се намери някое местенце, нали?
— Разбира се.
— Мога да те накарам да свършиш сега, или предпочиташ в таксито?
— Не, сега.
15
Хипотезата на Макмилан
Стигнаха с такси до Халите и вечеряха в една денонощна бирария. За ордьовър Брюно си поръча ролмопс. Каза си, сега всичко е възможно, но веднага си даде сметка, че преувеличава. Умът му все още разполагаше с богати възможности: лесно би могъл да си представи, че е сив плъх, солница или енергийно поле; на практика обаче в организма му, както и преди, продължаваше процесът на бавна разруха; същото се отнасяше и за Кристиан. Въпреки редуването на нощите индивидуалното съзнание оставаше непроменено в разделената им плът. Ролмопсът в никакъв случай не беше решение на проблема, но и порция лаврак с копър едва ли би променила положението. Кристиан бе потънала в озадачено или по-скоро загадъчно мълчание. Двамата поръчаха кисело зеле с домашни наденички от Монбелиар. В състояние на приятна отпуснатост, характерно за мъжа след оргазъм с жена, проявила особена нежност и страст, Брюно за момент си припомни професионалните си грижи, които биха могли да се сведат до следния проблем: какво място би могло да заеме творчеството на Пол Валери в програмата по френски език на класовете от природоматематическото направление? След като приключиха с киселото зеле и поръчаха сирене „Мюнстер“, той се почувства донякъде изкушен да си отговори: „Никакво“.
— За нищо не ставам — каза Брюно с примирение. — Дори свине не бих могъл да отглеждам. Нямам никакво понятие как се правят надениците, вилиците и мобилните телефони. Всички тези предмети, които ме заобикалят, които използвам или които консумирам, неспособен да ги произведа — не съм дори способен да разбера процесите на производството им. Ако промишлеността внезапно спре и всички специалисти, инженери и техници изчезнат, аз няма да съм в състояние да възобновя който и да било производствен процес. Тъй като се намирам извън обсега на икономическо-индустриалния комплекс, няма да мога да осигуря дори собственото си оцеляване: няма да мога да се изхранвам; да се обличам, да се пазя от лошото време; моите собствени технически познания стоят далеч по-долу от тези на неандерталеца. Намирам се в пълна зависимост от заобикалящото ме общество и от своя страна съм почти напълно безполезен; единственото, което мога да правя, са съмнителни коментари върху отживели времето си културни явления. Въпреки това получавам заплата, и то добра, далеч по-висока от средната. Мнозинството от хората край мен се намират в същото положение. Всъщност единствената действително полезна личност, която познавам, това е брат ми.
— С какво чак толкова се занимава той?
Брюно се замисли, въртейки в чинията си парченце сирене, дирейки достатъчно впечатляващ отговор.
— Той създаде нови крави. Казвам това като пример, но си спомням, че в резултат от изследванията му се появиха генетично модифицирани крави, които дават по-голямо количество мляко, и то с по-високи хранителни качества. Той промени света. А аз не направих нищо, не създадох нищо; приносът ми към света е равен на нула.
— Но не си направил нищо лошо…