Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
— Не — Кристиан сви учудено рамене.
Брюно замълча, поръча две кафета и едва тогава продължи. През годините у него се беше изградил груб и циничен, типично мъжки възглед за живота. Светът представляваше бойно поле, гъмжащо от диви зверове, заключено в тесния, ясно очертан, но недостъпен хоризонт на нравствения закон. При това е писано, че законът въплъщава любовта и я претворява на дело. Кристиан го гледаше внимателно и нежно; очите й бяха поизморени.
— Това е една толкова гнусна история — започна някак неохотно Брюно, — че направо се чудя защо журналистите не й обърнаха повече внимание. Накратко, случи се преди пет години, процесът се състоя в Лос Анджелис, в Европа сектите на сатанистите все още бяха слабо известни. Давид ди Меола беше един от дванайсетте обвиняеми — веднага си спомних името му; той беше един от двамата, които бяха успели да се изплъзнат от полицията. В статията се изказваше предположение, че вероятно се е укрил в Бразилия. Уликите срещу него бяха смазващи. Бяха открили в дома му стотина грижливо подредени и надписани видеокасети със записи на убийства и изтезания; на някои от тях той се появява с открито лице. На прожектираната пред съдебните заседатели касета имало запис с мъченията, на които са подложени старица на име Мери Макналахан и нейната внучка, все още пеленаче. Вижда се как Ди Меола отрязва крайниците на бебето с остри клещи, а сетне изтръгва окото на старицата с пръсти и мастурбира в кървавата орбита; същевременно с помощта на дистанционно снима в едър план лицето й. Жената е превита на две, здраво закрепена към стената с метални гривни в помещение, напомнящо гараж. В края на филма тя е просната на пода в собствените си изпражнения; записът продължава повече от четирийсет и пет минути, но само полицията го е изгледала от край до край, защото на десетата минута съдебните заседатели пожелали прожекцията да бъде спряна.
Появилата се в „Пари Мач“ статия до голяма степен е съставена от интервю, дадено пред „Нюзуик“ от щатския прокурор на Калифорния Даниел Макмилан. Според него не става дума за процес срещу отделна група хора, а за осъждане на цяла една общност; този случай е симптоматичен за процеса на разпад на съзнанието и морала, обхванал американското общество от края на петдесетте години насам. На няколко пъти съдията иска от прокурора да се придържа стриктно към фактите по делото; паралелът, който последният прави с делото Менсън, според него е неуместен, още повече че измежду всички обвиняеми единствено по отношение на Ди Меола може да бъде открита някаква връзка с движението на битниците и на хипи.
На следващата година Макмилан публикува книга, озаглавена From Lust to Murder: a Generation13, доста посредствено преведена на френски език под заглавие „Поколение убийци“. Книгата приятно ме изненада; очаквах да открия обичайните излияния в религиозно-фундаменталистки дух за пришествието на Антихриста и призиви за връщането на задължителните молитви в училищата. Оказа се, че е точна, добре документирана и пълна с подробни анализи на множество случаи; Макмилан обръща особено внимание на извършеното от Давид, описва цялата му биография, провеждайки за целта задълбочено разследване.
Веднага след смъртта на своя баща през септември 1976 година Давид продава имението заедно с трийсетте хектара земя и купува в Париж недвижима собственост в стари сгради; запазва за себе си голямото жилище на улица „Висконти“, а всички останали преустройва за даване под наем. Старите просторни апартаменти са преградени, много от стаите за прислугата са свързани помежду си; обзаведени са кухни и бани. В резултат се сдобива с двайсетина гарсониери, които сами по себе си са в състояние да му осигурят солиден доход. Все още не се е отказал да пробие в рок музиката и смята, че за това в Париж може би ще има повече възможности; вече е на двайсет и шест години. Преди да пробва късмета си в звукозаписните студиа, решава да махне две години от възрастта си. Нищо по-лесно от това: достатъчно е на въпроса на колко е години да отвърне „на двайсет и четири“. Естествено никой не се заема да проверява дали казва истината. Много преди него Брайън Джоунс постъпва по същия начин. Според събрани от Макмилан свидетелства една вечер, по време на организирано в Кан парти Давид се засича с Мик Джагър; когато го вижда, той отскача два метра назад, сякаш е настъпил пепелянка. Мик Джагър вече е най-голямата звезда; богат, обожаван и циничен, той представлява всичко онова, което Давид би искал да бъде. Неговото обаяние се дължи на факта, че той в най-пълна степен олицетворява злото, тълпата повече от всичко се възхищава от ненаказаното зло. В определен момент Мик Джагър има проблем с властите, проблем с утвърждаването на своето „его“ в групата, и по-конкретно конфликт с Брайън Джоунс; всичко приключва благополучно не без помощта на басейна. Макар официалната версия да е съвсем различна, Давид е сигурен, че Мик Джагър е човекът, бутнал Брайън Джоунс във водата; дори си представя как точно го е направил и благодарение на това убийство е оглавил най-великата рок група в света. Давид е напълно убеден, че всяко велико начинание на този свят се основава на убийство; в края на седемдесет и шеста той вече е готов да блъсне колкото души трябва във всеки подходящ за целта басейн; през следващите години обаче успява само да се вреди като втори басист при записите на няколко плочи, нито една от които не жъне какъвто и да било успех. От друга страна обаче, жените продължават да го харесват. Изискванията му в еротично отношение стават все по-високи; придобива навика да спи с две момичета едновременно, за предпочитане блондинка и брюнетка. Кандидатки лесно се намират, защото е много красив със своята почти животинска сила и мъжественост. Гордее се с дългия си и дебел член и с големите си космати тестиси. Постепенно започва да губи интерес към обикновения секс, но продължава да изпитва удоволствие при вида на момичетата, които коленичат пред него, за да му направят свирка.
13
„От похот към убийство: едно поколение“ (англ.) — Бел.прев.